От Доган до Теофан

В есента на 2005 година току-що възстановения от ДПС директор на РИОСВ-Шумен зооинж.Теофан Димитров ни събра за да ни се представи и тогава изрично подчерта, че основния принцип който държи да бъде спазван от нас, служителите в екоинспекцията, е лоялността към него. Познавайки интелектуалните възможности на зооинженера и склонността му да представя чужди мисли за свои както навремето скоро след отстраняването си от директорския пост беше обявил за свое верую често повтаряното след катастрофалната загуба на изборите през 2002 година от бившия му кумир Иван Костов, че “всичко което не го убивало го правило по-силен”, можех да предполагам че това за лоялността го е чул от министъра на МОСВ Джевдет Чакъров на събиране в министерството. А когато наскоро и несменяемия лидер на ДПС обяви лоялността като едно от основните изисквания на които трябвало да отговарят кандидатите за евродепутати на движението ми стана безпределно ясно кой всъщност е върховният обект и субект на лоялността.
В речника за чуждите думи лоялността се отъждествява със законност, почтеност и честност. С тези си значения в устата на вожда на ДПС и най-близкото му обкръжение изискването за лоялност звучи гротескно. Затова пък в действителното значение което те влагат в нея като изискване за лична преданост към висшестоящия в йерархията тя си идва на мястото.
Какво се случва на нелоялните към директора служители усетих на собствения си гръб, след като си позволих публично да изразя мнения различни от неговото. При годишната атестация получих най-ниската атестационна оценка от прекия си ръководител въпреки че дотогава същото лице ми е поставяло задоволителни оценки две поредни години. Просто с тази си оценка атестиращия служител даваше безспорно доказателство за лоялност към директора по същия начин както с убийството на невинен или близък човек члена на мафиотски клан доказва предаността си към боса. Наличието на тази оценка даваше законово основание за уволнението ми което последва след десетина дни.
След уволнението ми набързо бе обявен пародиен конкурс за мястото ми, спечелен от лице което изобщо не би трябвало да се допуска да участвува в него защото няма нужната професионална квалификация за заемане на длъжността. Е, да но в замяна на това е безспорно лоялно към ДПС като член на младежката му структура, а това е много по-важно от някакви си професионални умения.
Моят случай е красноречиво доказателство, че там където управлява ДПС действуват законите на депесарската мафия, а официално функциониращото законодателство за държавната администрация е изпразнено от съдържание. Днес този етническо-мафиотски клан управлява три министерства в които работят около 24 000 служители или почти 25% от цялата администрация според наскоро публикуваните данни във в.”Монитор”. Никой не е публикувал и това се пази като най-строга тайна колко членове на ДПС са устроени на държавна работа. В РИОСВ-Шумен откакто МОСВ се управлява от ДПС от новоназначените 8 експерти 5 са от ДПС при положение че дотогава движението не е имало представители в екоинспекцията дори и като чистачки или шофьори.
Създадена е цяла система за печелене на конкурсите за държавни служители като на активистите на движението предварително се раздават решените три варианта на теста включен в конкурса които те папагалски възпроизвеждат по време на самия конкурс, печелейки сериозно предимство пред редовите участници, на които не се дават предварително конкретните въпроси от теста а само невъобразимо количество законодателна материя, която те трябва да издирят и запаметят. По този начин ДПС успя да устрои почти всичките си членове от младежката организация с висше образование на държавна работа. Това са пиленцата излюпени от кукувичите яйца на тази етническа партия. Да му мисли толерантният български народ който ще трябва да ги храни, защото те са ненаситни….

Юлиян Малушев - бивш служител в РИОСВ-Шумен