Ислямизмът като политическа идеология е разработен от мюсюлманските братя в Египет след Първата световна война. По същото време в Европа набират сила комунизмът и фашизмът. И ако последните се вдъхновяват от неосъществимите утопии за безкласово комунистическо общество и за хилядолетния райх идеалът на ислямизмът е налагането на шериата като единствена форма на управление. Това определя ислямизма като ретроградна идеология която предлага модел на управление различаващ се от традиционния в Саудитска Арабия само по наличието на ислямистка партия управляваща държавата вместо предаваната по наследство монархическа власт.Именно съсредоточаването на цялата власт в елита на управляващата ислямистка партия определя и тоталитарния характер на ислямистката държава. Към днешна дата завършена ислямистка държава е Иран, а Турция е де факто такава но има остатъци от парламентарна република. Ако използуваме историческата аналогия с Германия бихме могли да кажем, че Турция днес наподобява Германия в началото на 1933г - Хитлер току що е дошъл на власт, Райхстагът е непокътнат и Ваймарската република е още жива. Близостта на нацистката и ислямистката идеология проличава най-вече в предопределянето на мястото което човешкия индивид може да заема в обществото в първия случай в зависимост от расовата си принадлежност, а във втория в зависимост от религиозната. При националсоциалистите отношението към неарийците е по диференцирано като най-низшите според тях раси като евреите, циганите и негрите се унищожават, славяните се използуват като работна ръка а останалите се държат под контрол. Отношението на правоверните към неверниците е като към по - низши същества които трябва да се държат в подчинение и безропотно да приемат експлоатацията и униженията на които са подложени. Всяка проява на непокорство се наказва с показна жестокост.
Последното е характерна отличителна черта между ислямистите и нацистите които вършат престъпленията си скрити зад телените мрежи на концентрационните лагери. За ислямистите такава прикрита жестокост е бесмислена, жестокостта за тях има смисъл само ако е публична и извършена пред очите на събраните насила неверници или пред обектива на камерите както правят в наше време.
Целта на тази показна жестокост е всяването на страх в душите на противниците на исляма защото враговете ни добре съзнават че уплашения противник е вече наполовина победен и готов на отстъпки. Не случайно те определят противниците си като ислямофоби или хора които се страхуват от исляма, термин който папагалски използуват и болните от политическа коректност журналисти и коментатори в свободния свят вместо точното определение антиислямисти по същия начин както противниците на фашизма и комунизма се наричат антифашисти и антикомунисти а не фашистофоби и комунистофоби.
За всяка тоталитарна система превръщането на народа в манипулируема тълпа е основна задача. При фашистките и комунистическите диктатури тълпата е обсебена от култа към вожда и подвластна на волята му, в държавата на исляма тя се възприема като подвластна единствено на Аллах и често излиза от контрола на представителите на властта. Тълпата от фанатизирани ислямисти готова да разкъса и унищожи всичко по пътя си, тези озверели лица крещящи "Аллах е велик" е олицетворение на разрушителната стихия и примитивна жестокост на исляма.
На фона на надигащата се ислямска вълна още по - ярко изпъква цялата мизерия на така нареченият ни интелектуален елит който заслепен от политическите си пристрастия или източници на финансиране е напълно глух и сляп за нея. Редовно може да чуете леви интелектуалци които по повод националистични прояви да говорят с апломб за фашистка опасност както и десните им колеги които провиждат връщането на комунизма даже и в лимоновите резенки.
Уникален е случаят с експерта по проблемите на тоталитарната държава д-р Желю Желев, за когото ислямска Турция е модерна, развита и демократична държава, която час по - скоро трябва да бъде приета в ЕС. В страната ни наистина има привърженици на Сталин, Хитлер и Живков само че вероятността те да се доберат до властта е точно толкова колкото симпатизиращите на Че Гевара могат да организират партизанско движение и да наложат тропическия комунизъм на Фидел Кастро.
Показателен е факта че първите жертви на тоталитарните режими в периода 1938 - 1940 год. са малките държави с които те граничат и които са окупирани без съпротива за което много спомагат и петите колони които те имат в тях като фашистката партия в Австрия и комунистическите партии в Прибалтийските републики. Днес когато граничим с държава чиято външна политика е подчинена на крайния национализъм и ислямски реваншизъм и която разполага с пета колона в лицето на ДПС да не виждаме грозящата ни опасност е убийствена слепота.
Припокриването на вижданията на Хитлер и Ердоган е повече от натрапчиво, първият иска възстановяването на Германската империя и обединението на германците като заявява че всеки германец в която и държава да се намира служи първо на Германия, днес Ердоган иска възстановяването на Османската империя и по ирония на съдбата в Германия призовава турците да не се интегрират а да си останат турци. Прилики могат да се намерят и в творческите им наклонности Хитлер се изявява като художник и писател, а Ердоган като поет и автор на знаменателните строфи " Джамиите са нашите крепости а минаретата нашите щикове "
