Какво ни чака след признаването на Косово?

“Да гледам турчин как бесней
над бащино ми огнище”

Хр. Ботев

Полемиката около признаването на Косово показа някои от тревожните процеси развиващи се в региона и последствията за България. Накратко те могат да се обобщят до създаването на ислямска дъга и опасността от автономизация на смесените райони у нас.

Тезата за ислямската дъга е изказана от някакъв американски журналист през 90-те години на миналия век и не мисля, че заслужава вниманието което и се обръща защото единственото което обединява тези територии е че са принадлежали към Османската империя, която ги е ислямизирала. Просто няма как да бъдат обединявани територии само на основанието, че там живеят хора изповядващи исляма. Затова пък напълно е възможно да бъде обособена територия от една държава, независимо от етническия и състав, в която основните лостове на политическата и икономическата власт се контролират от един етническо- мафиотски клан като ДПС.

И нека не се заблуждаваме, че крайната цел на ДПС е автономия на смесените райони. Целите на тази партия се определят от Турция и за нея сами за себе си те не представляват никакъв интерес защото не са нищо особено като територия, човешки и икономически потенциал, а освен това и не граничат с нея. Стратегически интерес за Турция са преди всичко Черноморското крайбрежие и развитите икономически центрове в Източна и Южна България и постепенното им сепариране в автономна държава под турски контрол, като бившата Източна Румелия.

Как ДПС изпълнява поставените от Анкара задачи се вижда в завоюваните след последния местен избор общини Омуртаг и Котел – тотална чистка на българите от общинската администрация и тотален икономически и политически контрол над населението. В това отношение е особено ценен опита който почти всички ръководни кадри на движението имат от агентурната си работа в ДС, което ги прави особено ценни за турското разузнаване ползващо се днес от услугите им.

Агаларското презрение, което върхушката на ДПС изпитва към българите лъха от посланието “Разумът побеждава” то събужда робските рефлекси родили “мъдростта” на оцеляването ни през турското робство - “Преклонена главица сабя не я сече.”

И днес там където “бесней” ДПС перспективи за развитие имат само разумните, преклонили главица пред секирата на Доган, неразумните, които си позволяват да критикуват турската партия веднага усещат на гърба си “либералните” практики на правозащитното?! движение - ако са на държавна работа моментално ги уволняват, ако се занимават с частна дейност съсипват бизнесът им.