За стените и свободата

Ислямът като политическа идеология и практика винаги се е родеел с подобните му тоталитарни идеологии като комунизма и фашизма. И ако някой се обижда от подобни сравнения то това би трябвало да бъдат изповядващите комунистически и фашистки възгледи, защото според приноса си към световната цивилизация комунизмът и фашизмът са на светлинни години пред исляма. Ако приемем, че трите върхови постижения на човешката цивилизация през изминалия 20-ти век са откриването и използуването на ядрената енергия, излизането в космоса и изобретяването на компютъра, то първите две са станали с изключителният принос на немски и съветски учени работили в условията на тоталитарни режими. В същото време единственият принос на съществуващата вече 14 века ислямска “цивилизация” към човечеството са арабските цифри и то не безспорно, защото има сведения че са заети от индийците, както се казва коментарът е излишен…
Има обаче една принципна разлика между исляма и двете основни тоталитарни идеологии. И двете претендират че обществата основани на принципите им превъзхождат останалите и от тази гледна точка всеки емигрант е своеобразен критик на режима и потенциален враг затова и свободното пътуване е ограничено като своеобразен символ на тази политика е построяването на стената между Източен и Западен Берлин.
Ислямските режими напротив не си губят времето да убеждават поданиците си в какви прекрасни общества живеят и не само не препятствуват емиграцията им в страните на неверниците но я насърчават за да ги покорят демографски. В тази политика която се води от десетилетия има и едно показателно изключение и това са палестинските територии около границите на Израел. Тук на палестинците се дават помощи само за да продължават да живеят в бежански лагери. Ако ислямските държави подкрепящи палестинците толкова са загрижени те да живеят в самостоятелна държава биха могли да им отделят територия в която да се заселят. С изключение на Египет всички останали са слабо заселени и имат огромни пустеещи територии които биха могли да послужат за тази цел. Можеха, но очевидно не желаят да го направят, защото главната им цел не е създаването на палестинска държава, а унищожаването на Израел. Основна роля за изпълнението на тази цел е отредена на палестинците като неизчерпаем извор на бойци, терористи и камикадзета. След като се убедиха че в открит военен сблъсък нямат никакъв шанс ислямистите насочиха бомбения си терор към мирното население. В края на краищата Израел би принуден да огради със стена границата с палестинците. И ако преди построяването на стената атентатите бяха ежедневие днес те не са по-чести от която и да е европейска държава. Това е един показателен пример как свободният свят трябва да се защитава от агресията на исляма.
Израелският пример е особено поучителен за България, защото показва как една малка страна с население около 6 милиона може да устои на агресията на която е подложена от самото си създаване от ислямските си съседи, ползуващи се с подкрепата на целия ислямски свят.
Както вече съм предупреждавал ако продължаваме с безхаберната политика спрямо турската заплаха ни очаква повторение на трагичните събития от лятото на 1913 година но с много по-катастрофални последици. И ако тогава Турция ни отстъпва на драго сърце чукарите на Източните Родопи, запазвайки плодородните земи на Източна Тракия то днес тя е готова да се раздели с изостаналия и размирен Кюрдистан като в замяна завладее източна България както направи това със северен Кипър през 1974 г.
За предотвратяването на катастрофата мажем да разчитаме само на себе си. Ако през лятото на 1877 г. със 7 хиляди опълченци сме могли да спрем пълчищата на Сюлейман паша защо днес да не можем да го направим с 30 хиляди професионални войници, стига да са заели стратегическите позиции и имат поне една четвърт от жертвоготовността на предците си.
Изправени сме пред съдбовния избор да бъдем стена пред исляма както по времето на хан Тервел или мост по който да преминат ордите им в похода към Европа какъвто сме били при цар Иван Шишман.

Юлиян Малушев