сряда, 21 септември 2016 г.

Тук трябваше да е лобното ми място - големият завой преди Винпрома на Домейн Бояр - Шумен




Тук трябваше да бъде лобното ми място - големият завой преди Домейн Бояр - Шумен






Вчера 20.09.2016г около 10 часа  докато карах колелото си към Шумен на големият ляв завой преди Винпрома на Домейн Бояр зад мен извистяха спирачки и кола с висока скорост се удари в мартинелата. Ако бях 5 метра по-напред щях да бъда размазан на мартинелата и това явно е било целта не организаторите на това гнусно покушение - турската агентура в България която е вбесена от публикациите ми в мрежата!  

сряда, 14 декември 2011 г.

Радикалния ислям и умерените ислямисти

Отразяването на случващото се в Северна Африка от западните медии за сетен път доказа тяхната некомпетентност и слепота, малоумната политическа коректност и този път даде отровните си плодове. Тук няма да се спирам на гротескната метафора за арабската пролет а на нещо по-сериозно и опасно на липсата на какъвто и да е обективен критерий при анализа на политическите сили движещи събитията и най-вече на ислямистите чиято крайност се определя като се сравняват помежду си а не въз основа на сравнение с нормална демократична партия. По тази абсурдна система всяка радикална групировка може да се определи като умерена сравнена с друга още по - радикална.
Още при създаването си в 20-те години на миналия век родоначалниците на ислямизма "Мюсюлманските братя" са възприемани като крайна религиозна организация бореща се срещу светската държава за налагането на шериата. Като такива те са забранени и преследвани. Тяхно дело е убийството на Ануар Садат след което водачите им са вкарани в затвора.
Днес обаче когато демократично спечелиха изборите миналото и терористичната им дейност са забравени и те изведнъж се оказаха умерени ислямисти. Горкият Бин Ладен отиде си мърцина вместо да разрушава кулите трябваше да участвува в избори и така да се легитимира като умерен ислямист. Това което се случва днес в Египет само повтаря случилото се в Турция преди десетина години когато ислямистката партия в която членува Ердоган е забранена в Турция а той лежи известно време в затвора. По това време той е възприеман от Запада като краен ислямист но когато излиза от затвора и печели изборите изведнъж става умерен и като такъв е приеман радушно навсякъде в демократичния свят. Изобщо наивната вяра че като се държиш дружелюбно с хищника и угаждаш на прищевките му ще го опитомиш в домашен любимец отново движи западната политика и не вещае нищо добро.
Терористичната атака срещу световния търговски център така и не отвори очите на Запада замрежени от петродолари и политическа коректност.
Същата е била и политиката на Запада към Хитлер след като печели изборите в началото на 1933 год. През 1936 всички западни страни изпращат спортни делегации за участие в олимпиадата в Берлин които дефилирайки на стадиона при откриването с радостни възгласи поздравяват Хитлер. За бойкот на олимпиадата и дума не става. Напротив по филмовите прегледи в целия свят може да се види една възродена Германия, която само преди 13 години е преживяла ужасяваща хиперинфлация през 1929г. попада във водовътежа на световната финансова криза, а днес благодарение мъдрото управление на фюрера е едно икономическо чудо. И така чак до 01.09.1939г. когато Германия обявява война на Полша, тогава чак Западът разбира че е изигран и че не те са водили Хитлер на каишка, а той тях но вече е късно, адски късно.
Неотдавна списание "Time" излезе с карикатура на корицата си представяща Ердоган като кученце което САЩ насочват в изгодната за тях посока. По-неадекватно шаржиране на турския премиер едва ли би могло да се измисли. Много скоро ще разберат, че кученцето всъщност е питбул с непредсказуемо поведение и с милиардите долари годишно прибирани от Турция като най-важния им стратегически съюзник граничещ с Русия са охранили звяр който не само ще ги лае ами може и жестоко да ги хапе.

петък, 18 ноември 2011 г.

Ислямизма - най-уродливото лице на тоталитаризма


         Ислямизмът като политическа идеология е разработен от мюсюлманските братя в Египет след Първата световна война. По същото време в Европа набират сила комунизмът и фашизмът. И ако последните се вдъхновяват от неосъществимите утопии за безкласово комунистическо общество и за хилядолетния райх идеалът на ислямизмът е налагането на шериата като единствена форма на управление. Това определя ислямизма като ретроградна идеология която предлага модел на управление различаващ се от традиционния в Саудитска Арабия само по наличието на ислямистка партия управляваща държавата вместо предаваната по наследство монархическа власт.Именно съсредоточаването на цялата власт в елита на управляващата ислямистка партия определя и тоталитарния характер на ислямистката държава. Към днешна дата завършена ислямистка държава е Иран, а Турция е де факто такава но има остатъци от парламентарна република. Ако използуваме историческата аналогия с Германия бихме могли да кажем, че Турция днес наподобява Германия в началото на 1933г - Хитлер току що е дошъл на власт, Райхстагът е непокътнат и Ваймарската република е още жива.       Близостта на нацистката и ислямистката идеология проличава най-вече в предопределянето на мястото което човешкия индивид може да заема в обществото в първия случай в зависимост от расовата си принадлежност, а във втория в зависимост от религиозната. При националсоциалистите отношението към неарийците е по диференцирано като най-низшите според тях раси като евреите, циганите и негрите се унищожават, славяните се използуват като работна ръка а останалите се държат под контрол. Отношението на правоверните към неверниците е като към по - низши същества които трябва да се държат в подчинение и безропотно да приемат експлоатацията и униженията на които са подложени. Всяка проява на непокорство се наказва с показна жестокост.
       Последното е характерна отличителна черта между ислямистите и нацистите които вършат престъпленията си скрити зад телените мрежи на концентрационните лагери. За ислямистите такава прикрита жестокост е бесмислена, жестокостта за тях има смисъл само ако е публична и извършена пред очите на събраните насила неверници или пред обектива на камерите както правят в наше време.
       Целта на тази показна жестокост е всяването на страх в душите на противниците на исляма защото враговете ни добре съзнават че уплашения противник е вече наполовина победен и готов на отстъпки. Не случайно те определят противниците си като ислямофоби или хора които се страхуват от исляма, термин който папагалски използуват и болните от политическа коректност журналисти и коментатори в свободния свят вместо точното определение антиислямисти по същия начин както противниците на фашизма и комунизма се наричат антифашисти и антикомунисти а не фашистофоби и комунистофоби.
     За всяка тоталитарна система превръщането на народа в манипулируема тълпа е основна задача. При фашистките и комунистическите диктатури тълпата е обсебена от култа към вожда и подвластна на волята му, в държавата на исляма тя се възприема като подвластна единствено на Аллах и често излиза от контрола на представителите на властта. Тълпата от фанатизирани ислямисти готова да разкъса и унищожи всичко по пътя си, тези озверели лица крещящи "Аллах е велик" е олицетворение на разрушителната стихия и примитивна жестокост на исляма.
      На фона на надигащата се ислямска вълна още по - ярко изпъква цялата мизерия на така нареченият ни интелектуален елит който заслепен от политическите си пристрастия или източници на финансиране е напълно глух и сляп за нея. Редовно може да чуете леви интелектуалци които по повод националистични прояви да говорят с апломб за фашистка опасност както и десните им колеги които провиждат връщането на комунизма даже и в лимоновите резенки.
     Уникален е случаят с експерта по проблемите на тоталитарната държава д-р Желю Желев, за когото ислямска Турция е модерна, развита и демократична държава, която час по - скоро трябва да бъде приета в ЕС. В страната ни наистина има привърженици на Сталин, Хитлер и Живков само че вероятността те да се доберат до властта е точно толкова колкото симпатизиращите на Че Гевара могат да организират партизанско движение и да наложат тропическия комунизъм на Фидел Кастро.
     Показателен е факта че първите жертви на тоталитарните режими в периода 1938 - 1940 год. са малките държави с които те граничат и които са окупирани без съпротива за което много спомагат и петите колони които те имат в тях като фашистката партия в Австрия и комунистическите партии в Прибалтийските републики. Днес когато граничим с държава чиято външна политика е подчинена на крайния национализъм и ислямски реваншизъм и която разполага с пета колона в лицето на ДПС да не виждаме грозящата ни опасност е убийствена слепота.
   Припокриването на вижданията на Хитлер и Ердоган е повече от натрапчиво, първият иска възстановяването на Германската империя и обединението на германците като заявява че всеки германец в която и държава да се намира служи първо на Германия, днес Ердоган иска възстановяването на Османската империя и по ирония на съдбата в Германия призовава турците да не се интегрират а да си останат турци. Прилики могат да се намерят и в творческите им наклонности Хитлер се изявява като художник и писател, а Ердоган като поет и автор на знаменателните строфи " Джамиите са нашите крепости а минаретата нашите щикове "


  

петък, 14 октомври 2011 г.

440 години от битката при Лепанто

       На 07.10 тази година се навършиха 440 години от най-решаващата морска битка в Европейската история която е била посрещната с възторг от християнския свят по онова време и на която са били посветени стихове и картини. Днес годишнината мина абсолютно незабелязано сякаш Европа е престанала да се интересува от средновековната си история в която войната между исляма и християнството има ключова роля. Затова пък европейски чиновници от всякакъв калибър непрекъснато напомнят за националистични заплахи при всяка антиислямистка проява. На тези нещастни апологети на малоумната толерантност трябва да се напомни че именно на събития като битката при Лепанто, спечелена благодарение на християнската солидарност и национализма Европа е спасена от ислямско поробване.
       След окончателното ликвидиране на Византия през 1456г ударът на османците е насочен към Италия която е подложена на системни опустошителни нападения. Това не е случайно след падането на Константинопол, Рим става убежище на духовния елит на Византия и се превръща в европейския център на християнството. Това го превръща в стратегическа цел на свещената война която правоверните водят срещу неверниците изпълнявайки сурите на свещения коран. Това подтиква папа Пий V да подкрепи инициативата на Венеция за създаването на Свещения съюз на християните, който въпреки че не успява да спаси Кипър прави възможна победата при Лепанто. Без тази победа Италия неминуемо щеше да последва съдбата на Византия, още повече че по това време тя се представлява от отделни градове държави които са в конфликт помежду си и със своите съседи аналогично на ситуацията на Балканите в края на 14 век.
        Ако тогава Рим беше завладян от турците не е трудно да се предположи какво щеще да се случи с паметниците на културата и изкуството от времената на Римската империя до тези на Ренесанса. Всеки би могъл да си представи с какъв бяс щяха да трошат скулптурите на Микеланджело и да замазват фреските му с голи тела в Сикстинската капела, която след това щяха да нашарят с арабски надписи и да превърнат в джамия.

сряда, 3 август 2011 г.

Кой ръководи псевдонационалиста Брейвик?

Логичният отговор е тези които имат полза от действията на масовия убиец. А това несъмнено са радетелите на мултикултурализма като удобно прикритие на пълзящата ислямизация. Мистериозният манифест от 1500 страници може да ни ориентира кой дърпа конците на пишман антиислямиста. Първото което бие на очи от фамозния манифест е огромният фактически материал събиран професионално което едва ли е по силите на маргинала Брейвик. Това е информация събирана от разузнавателна служба на голяма ислямска държава която да подпомага външната и политика за влияние и налагане на исляма в Европа и целия свят. Страниците в които масовия убиец се възхищава от кръстоносците и карикатурите на мюсюлмани оформят образа му на борец против исляма но забележете според представата в ислямския свят където всеки християнин който се бори против налагането на исляма се нарича кръстоносец.
Ако Брейвик беше истински антиислямист и искаше да привлече последователи за каузата си достатъчно щеше да бъде да състави документ от 15 страници в които да опише кървавите престъпления извършени в името на исляма срещу християните в продължение на 14 века и факта че нито едно от тях не е признато от официален представител на ислямската общност.

Юлиян Малушев

понеделник, 23 май 2011 г.

22 години овча толерантност стигат

Отзвукът от събитията около джамията "Баня баши" показаха че сме едно болно обшество, загубило здравия си разум и податливо на всякакви манипулации. Вместо от кметството моментално да издадат заповед, забраняваща използуването на високоговорители и молитвите извън периметъра на джамията пак се започна абсолютно безплодната дискусия за нарушените религиозните права на мюсюлманите и как безценния етнически мир бил заплашен. Върхът на унижението беше слагането на цветя пред джамията сякаш там едва ли не са били убити мирни богомолци. В същото време мирните и богобоязливи синове на Аллаха не изразиха и най-малко съжаление за това че са хвърляли камъни срещу протестиращите и са наранили сериозно депутатка от "Атака". Такова чудо като извинение от официален представител на ислямския свят за престъпление извършено в името на исляма спрямо други религии не знам дали някой ще доживее да види. Точно обратното те се гордеят с престъпленията си, които в техните очи са богоугодни дела за славата на Аллах. Красноречиво потвърждение на това е официалното чествуване в Турция на 29 май - деня на падането на Константинопол. На тази черна за целия християнски свят дата нахлулите в града еничари на Мехмед Фатих извършват чудовищни престъпления над цивилното население, най-зловещото от които е клането в препълнената с жени и деца църква Света София.
Накрая искам да се обърна към управляващите на столицата и държавата да престанат с овчата толерантност. Ако категорично не бъдат спрени ислямските религиозни сборища в центъра на София последиците за града и страната ще са катастрофални.

Юлиян Малушев