петък, 14 октомври 2011 г.

440 години от битката при Лепанто

       На 07.10 тази година се навършиха 440 години от най-решаващата морска битка в Европейската история която е била посрещната с възторг от християнския свят по онова време и на която са били посветени стихове и картини. Днес годишнината мина абсолютно незабелязано сякаш Европа е престанала да се интересува от средновековната си история в която войната между исляма и християнството има ключова роля. Затова пък европейски чиновници от всякакъв калибър непрекъснато напомнят за националистични заплахи при всяка антиислямистка проява. На тези нещастни апологети на малоумната толерантност трябва да се напомни че именно на събития като битката при Лепанто, спечелена благодарение на християнската солидарност и национализма Европа е спасена от ислямско поробване.
       След окончателното ликвидиране на Византия през 1456г ударът на османците е насочен към Италия която е подложена на системни опустошителни нападения. Това не е случайно след падането на Константинопол, Рим става убежище на духовния елит на Византия и се превръща в европейския център на християнството. Това го превръща в стратегическа цел на свещената война която правоверните водят срещу неверниците изпълнявайки сурите на свещения коран. Това подтиква папа Пий V да подкрепи инициативата на Венеция за създаването на Свещения съюз на християните, който въпреки че не успява да спаси Кипър прави възможна победата при Лепанто. Без тази победа Италия неминуемо щеше да последва съдбата на Византия, още повече че по това време тя се представлява от отделни градове държави които са в конфликт помежду си и със своите съседи аналогично на ситуацията на Балканите в края на 14 век.
        Ако тогава Рим беше завладян от турците не е трудно да се предположи какво щеще да се случи с паметниците на културата и изкуството от времената на Римската империя до тези на Ренесанса. Всеки би могъл да си представи с какъв бяс щяха да трошат скулптурите на Микеланджело и да замазват фреските му с голи тела в Сикстинската капела, която след това щяха да нашарят с арабски надписи и да превърнат в джамия.