сряда, 26 март 2008 г.

Какво ни чака след признаването на Косово?


Да гледам турчин как бесней
над бащино ми огнище”

Хр. Ботев

Полемиката около признаването на Косово показа някои от тревожните процеси развиващи се в региона и последствията за България. Накратко те могат да се обобщят до създаването на ислямска дъга и опасността от автономизация на смесените райони у нас.

Тезата за ислямската дъга е изказана от някакъв американски журналист през 90-те години на миналия век и не мисля, че заслужава вниманието което и се обръща защото единственото което обединява тези територии е че са принадлежали към Османската империя, която ги е ислямизирала. Просто няма как да бъдат обединявани територии само на основанието, че там живеят хора изповядващи исляма. Затова пък напълно е възможно да бъде обособена територия от една държава, независимо от етническия и състав, в която основните лостове на политическата и икономическата власт се контролират от един етническо- мафиотски клан като ДПС.

И нека не се заблуждаваме, че крайната цел на ДПС е автономия на смесените райони. Целите на тази партия се определят от Турция и за нея сами за себе си те не представляват никакъв интерес защото не са нищо особено като територия, човешки и икономически потенциал, а освен това и не граничат с нея. Стратегически интерес за Турция са преди всичко Черноморското крайбрежие и развитите икономически центрове в Източна и Южна България и постепенното им сепариране в автономна държава под турски контрол, като бившата Източна Румелия.

Как ДПС изпълнява поставените от Анкара задачи се вижда в завоюваните след последния местен избор общини Омуртаг и Котел – тотална чистка на българите от общинската администрация и тотален икономически и политически контрол над населението. В това отношение е особено ценен опита който почти всички ръководни кадри на движението имат от агентурната си работа в ДС, което ги прави особено ценни за турското разузнаване ползващо се днес от услугите им.

Агаларското презрение, което върхушката на ДПС изпитва към българите лъха от посланието “Разумът побеждава” то събужда робските рефлекси родили “мъдростта” на оцеляването ни през турското робство - “Преклонена главица сабя не я сече.”

И днес там където “бесней” ДПС перспективи за развитие имат само разумните, преклонили главица пред секирата на Доган, неразумните, които си позволяват да критикуват турската партия веднага усещат на гърба си “либералните” практики на правозащитното?! движение - ако са на държавна работа моментално ги уволняват, ако се занимават с частна дейност съсипват бизнесът им.


събота, 22 март 2008 г.

Младежкото ДПС - ударният отряд на Доган за овладяване на държавната администрация

Доколкото ДПС не е нормална партия а етническо-мафиотски клан тя се развива най-добре в условията на безхаберна и подкупна държавна администрация загрижена на първо място за собствените си интереси и на последно място за държавните. Но това явно вече не удовлетворя вожда на етническата партия и той е решил да си създаде собствена администрация основно от кадрите на младежкото ДПС което е хем по-евтино хем по-сигурно. По-евтино защото раздаването на държавни служби от ДПС е безплатно за разлика от раздаването на подкупи и по сигурно защото верния партиен кадър няма опасност да те подведе като подкупния чиновник.
Създаването на младежки организации към политическите партии е стара практика на политическите партии в тоталитарни, авторитарни и демократични общества. В тоталитарните държави ръководени от една единствена партия съществува само една задължителна младежка организация в която младото поколение се възпитава в преданост на партията и вожда. Класически примери за такива организации са Комсомола и Хитлерюгенд. В нормалните държави чрез младежките организации политическите партии се стремят да привлекат образовани млади хора с политически интереси които да обогатяват партиите с идеи и енергия.
Младежкото ДПС е своеобразен хибрид на разгледаните по-горе организации в тоталитарните и демократичните държави. Тя разбира се не е задължителна но ако не членува в нея млад човек с турски етнически произход или мюсюлманско вероизповедание няма никакъв шанс да бъде назначен в местната или централната администрация контролирани от ДПС.
Завземането на местната администрация в смесените райони от кадрите на ДПС започна още с влизането на тази партия в политическия живот на страната и днес има общини в чиито администрации единствения начин на българите да запазят местата си е да станат членове на ДПС. След създаването на коалицията с НДСВ на Доган бе открит пътя към централната власт с две министерства и зам. министри в ключови министерства, а след последните избори с прилапването и на МОСВ пред младата смяна на ДПС се разкриха широки хоризонти за кариерно развитие. Първата работа на новоназначения министър Джевдет Чакъров бе да замени всички директори на регионалните екоинспекции в североизточна България с подходящи за движението хора като особено показателно е назначаването на лидера на местното младежко ДПС за директор на най-голямата в този регион РИОСВ-Варна. С тези кадрови промени беше даден ясен знак и на останалите директори какво ги чака ако не слушат ДПС особено в тези региони където движението е станало “незаобиколим” фактор. Все пак според действуващия закон за държавния служител назначението на такъв пост става след спечелен конкурс, чрез който би трябвало да се изберат най-подходящите кандидати без оглед на партийна принадлежност. Това е така но само на книга. С цялата си практика досега антиконституционното ДПС доказва, че законите са затова за да се заобикалят. В случая с конкурсите за държавни служители те са измислили прост начин по който техните хора да получат безспорно предимство като са включили в конкурса решаване на тест за законите които съответната структура контролира. Например за структурите към МЗГ като областни и общински дирекции по земеделие това е цялото законодателство свързано със собствеността и ползването на земеделските земи което по обем е около пет правилника за движение по пътищата, същото е и при МОСВ където теста включва цялото екологично законодателство което кандидатствуващите в регионалните инспекции, Изпълнителната агенция по околна среда и др. трябва да издирят и научат без дори да имат на разположение конспект с конкретни въпроси. Резултатите от теста говорят сами докато редовите участници отговарят средно на половината въпроси то ДПС активистите допускат най-много един грешен отговор. Обясненията за тези резултати които трудно биха показали и дългогодишни професионалисти в системата могат да са две или в Младежкото ДПС се влиза само с тест за интелигентност и самата принадлежност към тази организация е гаранция за интелектуален потенциал или просто те разполагат с решените три варианта на теста които трябва да наизустят. Всеки сам може да прецени кое е по-достоверното обяснение.
Тази схема позволи на младите активисти от ДПС масово да влязат в държавната администрация и този процес ще върви по възходяща линия докато ДПС продължава да стои в централната власт а оторизираните органи като Министерството на държавната администрация вместо да прилагат закона за държавния служител забраняващ политическите назначения предпочитат да ги толерират с бездействието си. И когато Емел Етем казва пред турски вестник че ДПС отговаря за администрацията това не е печатна грешка или случайно изпуснати думи, а дългосрочна стратегия за превземане на държавната машина, която да се използува като инструмент за турцизирането и обезбългаряването на Източна България до сепарирането и в една нова Източна Румелия.

Юлиян Малушев


четвъртък, 20 март 2008 г.

От Доган до Теофан


В есента на 2005 година току-що възстановения от ДПС директор на РИОСВ-Шумен зооинж.Теофан Димитров ни събра за да ни се представи и тогава изрично подчерта, че основния принцип който държи да бъде спазван от нас, служителите в екоинспекцията, е лоялността към него. Познавайки интелектуалните възможности на зооинженера и склонността му да представя чужди мисли за свои както навремето скоро след отстраняването си от директорския пост беше обявил за свое верую често повтаряното след катастрофалната загуба на изборите през 2002 година от бившия му кумир Иван Костов, че “всичко което не го убивало го правило по-силен”, можех да предполагам че това за лоялността го е чул от министъра на МОСВ Джевдет Чакъров на събиране в министерството. А когато наскоро и несменяемия лидер на ДПС обяви лоялността като едно от основните изисквания на които трябвало да отговарят кандидатите за евродепутати на движението ми стана безпределно ясно кой всъщност е върховният обект и субект на лоялността.
В речника за чуждите думи лоялността се отъждествява със законност, почтеност и честност. С тези си значения в устата на вожда на ДПС и най-близкото му обкръжение изискването за лоялност звучи гротескно. Затова пък в действителното значение което те влагат в нея като изискване за лична преданост към висшестоящия в йерархията тя си идва на мястото.
Какво се случва на нелоялните към директора служители усетих на собствения си гръб, след като си позволих публично да изразя мнения различни от неговото. При годишната атестация получих най-ниската атестационна оценка от прекия си ръководител въпреки че дотогава същото лице ми е поставяло задоволителни оценки две поредни години. Просто с тази си оценка атестиращия служител даваше безспорно доказателство за лоялност към директора по същия начин както с убийството на невинен или близък човек члена на мафиотски клан доказва предаността си към боса. Наличието на тази оценка даваше законово основание за уволнението ми което последва след десетина дни.
След уволнението ми набързо бе обявен пародиен конкурс за мястото ми, спечелен от лице което изобщо не би трябвало да се допуска да участвува в него защото няма нужната професионална квалификация за заемане на длъжността. Е, да но в замяна на това е безспорно лоялно към ДПС като член на младежката му структура, а това е много по-важно от някакви си професионални умения.
Моят случай е красноречиво доказателство, че там където управлява ДПС действуват законите на депесарската мафия, а официално функциониращото законодателство за държавната администрация е изпразнено от съдържание. Днес този етническо-мафиотски клан управлява три министерства в които работят около 24 000 служители или почти 25% от цялата администрация според наскоро публикуваните данни във в.”Монитор”. Никой не е публикувал и това се пази като най-строга тайна колко членове на ДПС са устроени на държавна работа. В РИОСВ-Шумен откакто МОСВ се управлява от ДПС от новоназначените 8 експерти 5 са от ДПС при положение че дотогава движението не е имало представители в екоинспекцията дори и като чистачки или шофьори.
Създадена е цяла система за печелене на конкурсите за държавни служители като на активистите на движението предварително се раздават решените три варианта на теста включен в конкурса които те папагалски възпроизвеждат по време на самия конкурс, печелейки сериозно предимство пред редовите участници, на които не се дават предварително конкретните въпроси от теста а само невъобразимо количество законодателна материя, която те трябва да издирят и запаметят. По този начин ДПС успя да устрои почти всичките си членове от младежката организация с висше образование на държавна работа. Това са пиленцата излюпени от кукувичите яйца на тази етническа партия. Да му мисли толерантният български народ който ще трябва да ги храни, защото те са ненаситни….

Юлиян Малушев - бивш служител в РИОСВ-Шумен

Признаването на Косово - позорен акт на васалната власт

С признаването на Косово българското правителство за пореден път доказва, че то не защитава българските, а чуждите интереси. И нека не ни заблуждават, че това са някакви абстрактни европейски интереси, защото де факто ние обслужваме конкретните турски интереси които виждат в независимо Косово още един плацдарм за експанзията си към Европа. И трябва да ни е безпределно ясно, че преди да тръгнат към Европа турските орди ще ликвидират България защото ние сме първата страна на пътя им.
И днес както преди повече от 600 години България пак е слабото звено на Балканите, тогава вместо да подкрепим православните си съседи ставаме васали на Османската империя, а днес вместо да сме до Гърция, Румъния и Сърбия позорно признаваме този тумор на Балканите наречен Косово.

сряда, 19 март 2008 г.

Държавата на ДПС

По времето на зрелия социализъм любимия пример на соцпропагандата за разобличаване на западната демокрация бе наличието на така наречения закон “berufsverbot” в тогавашната ГФР или ФРГ. Какво представлява всъщност закона за забрана на упражняването на професия както се превежда на български ? Законът забранява достъпа до държавни служби на лица членуващи във комунистически, анархистични и други организации от този тип борещи се срещу установения държавен ред. Законът наистина не е демократичен изваден от контекста на конкретната историческа обстановка, а тя накратко се характеризира като периода на “студената война” и тогавашната Западна Германия е обект на непрекъснати шпионски акции от страна на източния си съсед за проникване в държавния и апарат и наличието в него на представители на изброените по горе организации би ги улеснило значително. За това е приет и този закон да ограничи правата на малка група от хора застрашаващи устоите на демократичната държава.

Да се върнем сега в днешна България и се попитаме имаме ли нужда от подобен закон. Студената война остана в миналото но това не значи че някои от балканските ни съседи са се отказали да ни поставят под своя зависимост особено като виждат че имат срещу себе си една слаба в икономическо отношение държава, напълно отказала се от защита на националните си интереси. Тук имам предвид разбира се Турция и нейният инструмент за реализация на целите и в България ДПС.

Ако България беше нормална държава тя не би допуснала образуването на подобна етническа партия и би забранила назначаването на членовете и в държавната администрация. Да, ама не както би се изразил един бивш коментатор. Вместо това етническата партия контролира три министерства и около четвърт от цялата държавна администрация. Силното присъствие в централната власт съчетано с масирано присъствие в местната власт в смесените райони осигурява тотална власт на движението и възможност да прилага “berufsverbot” спрямо опонентите си за което разбира се няма нужда от никакъв закон.

Изобщо за да види какво се крие зад фасадата на ДПС окичена с лозунги като толерантност, заедност, разумът побеждава, леберализъм трябва човек да поживее в смесените райони и да прозре че всички те служат за да приспят съпротивителните ни сили както благите думи с които Ахмед ага Барутанли убеждава батачани да предадат оръжията си за да може след това да ги изколи.

Днес ДПС разбира се няма нужда да прилага зверствата на предците си по скоро тя използува методите на тоталитарната БКП като внушава на противниците си неразривната си връзка с българската държава, така че ако някой е недоволен от ДПС това автоматично значи че е недоволен от българската държава и ще трябва да си търси друга такава. Тази неразривна връзка дава възможност на движението с икономическа принуда да прочиства смесените райони и в тях днес могат да просперират само послушковците и депесарските мекерета.


Юлиян Малушев