Невидимата власт на ДПС

Това, че ДПС не е нормална партия едва ли се нуждае от доказателства и все пак си заслужава да се спрем на едно основно отличие от другите партии и това е наличието на скрити цели. За постигането им движението се нуждае от властови ресурс, който няма как да се получи по легален начин каквито и изборни манипулации да върши. За получаването на този допълнителен ресурс ключово значение имаше безумното решение всяка партия от коалицията да има представител с ранг на зам. министър в министерствата управлявани от другите две партии за да се контролирали взаимно. Едва ли има наивници които биха повярвали, че хора като С. Станишев и Симеон, които не могат да контролират собствените си партии, ще контролират Доган, който получи достъп на практика до целия държавен апарат. Някои сигурно ще кажат, че това не дава предимство на ДПС и партиите в коалицията са равнопоставени и щеше да е прав, ако ДПС беше нормална партия, а не поделение на турското разузнаване МИТ за България. От тази истинска същност на движението и произтичат и задачите които трябва да изпълняват представителите им в държавния апарат и които не се отличават по нищо от работата на всеки агент под прикритие: събиране на информация, вербуване на агенти и саботиране на всяко действие което би накърнило турските интереси.
Най-често използувания метод за вербовка е привличането на хора на ключови позиции в държавния апарат като експерти на движението срещу солидно заплащане. Това е широко прилагана практика за купуване на етнически българи от всички сфери на обществения живот и най-вече от академичните среди. Всички те заедно с етническите българи, членове на ДПС съставят еничерския корпус на Доган и са най-яркото доказателство за деградацията на българската нация.
Специалният интерес на ДПС към медиите се изразява в купуването им изцяло както стана с в. “Монитор” или на отделни журналисти. В провинцията на местата където държи политическата и икономическата власт турската партия тотално контролира медийното пространство и трудно ще откриете и ред против нея.
Със същите методи се действува и срещу политическите партии по места. Затова не се учудвайте, че партии като “Атака” само имитират дейност , а “Герб” подкрепя депесарски предложения в общинските съвети.
Разправа с политическите противници. С опонентите си ДПС не губи време в идеологически спорове в които да отстоява либералните идеи които уж изповядва. С тях се постъпва така както го прави мафията или агентурата на чуждо разузнаване - те се неутрализират икономически като се оставят без работа или физически като им се организира автоинцидент или им се пращат биячи специално обучени да съблюдават човешките права и свободи.
Ако усвояването на властови ресурси от ДПС продължи не е нужно да си Касандра или Нострадамус за да предскажеш, настъпването на деня “Х” когато скритите цели ще станат явни и на България ще се случи това, което се случи с Австрия през 1938 г. или с Прибалтийските държави през 40-те години на миналия век. Тук единствената разлика ще бъде, че всичко ще се върши уж в името на по-пълната европейска интеграция на двата братски народа - българския и турския, които са живели в пълна хармония цели пет века - ние сме ги хранили, а те са ни бранили, както се оказва и днес самоотвержено ни бранят от ислямския фундаментализъм на Иран, така че не ни остава нищо друго освен да се прегърнем и да премахнем изкуствената граница помежду ни както направиха Западна и Източна Германия.

Юлиян Малушев