Отзвукът от събитията около джамията "Баня баши" показаха че сме едно болно обшество, загубило здравия си разум и податливо на всякакви манипулации. Вместо от кметството моментално да издадат заповед, забраняваща използуването на високоговорители и молитвите извън периметъра на джамията пак се започна абсолютно безплодната дискусия за нарушените религиозните права на мюсюлманите и как безценния етнически мир бил заплашен. Върхът на унижението беше слагането на цветя пред джамията сякаш там едва ли не са били убити мирни богомолци. В същото време мирните и богобоязливи синове на Аллаха не изразиха и най-малко съжаление за това че са хвърляли камъни срещу протестиращите и са наранили сериозно депутатка от "Атака". Такова чудо като извинение от официален представител на ислямския свят за престъпление извършено в името на исляма спрямо други религии не знам дали някой ще доживее да види. Точно обратното те се гордеят с престъпленията си, които в техните очи са богоугодни дела за славата на Аллах. Красноречиво потвърждение на това е официалното чествуване в Турция на 29 май - деня на падането на Константинопол. На тази черна за целия християнски свят дата нахлулите в града еничари на Мехмед Фатих извършват чудовищни престъпления над цивилното население, най-зловещото от които е клането в препълнената с жени и деца църква Света София.
Накрая искам да се обърна към управляващите на столицата и държавата да престанат с овчата толерантност. Ако категорично не бъдат спрени ислямските религиозни сборища в центъра на София последиците за града и страната ще са катастрофални.
Юлиян Малушев
понеделник, 23 май 2011 г.
събота, 21 май 2011 г.
Докога ще търпим ислямската наглост
На турския празник от 19 май в Джебел Доган избра да ни се представи публично след двегодишно мълчание и да изръси поредните си откровения. Едно от тях повторено два пъти заслужава особено внимание. Първият път мимоходом бе загатнато че кандидата за президент ще се определи въз основа на етапа на който се намираме и вторият път ясно бе казано че датата 19.05.1989г. е част от един процес който още не е завършил?!
Нека си отговорим сега за етапи от какъв процес става дума, едва ли за етапи от развитието на капитализъма както би се изразил др.Тодор Живков. Ясно е че става въпрос за процеса на турцизация започнал с майските бунтове през 1989г. Този процес продължава и до днес въпреки формалното излизане на ДПС от централната власт.
Брънка от този процес е и случващото са около джамията "Баня баши" в центъра на София. Бих се обърнал тук към кореняците софиянци, които населяват центъра на София и които през горещото лято на 1990г. организираха грандиозни митинги за свалянето на петолъчката от партийния дом като чужд символ, господа нима полумесеца и ислямските ритуали вече стават неотменна част от светска и православна София? Какво трябва да се случи за да реагирате? Какво чакате още целият център да бъде застлан от килимчетата на молещи се мюсюлмани които надъхани с толерантност след петъчната молитва да тръгнат като грозна тълпа да рушат и палят всичко по пътя си защото някой нещо ги обидил? Нагледали сме са на такива сцени по целия свят и ако на ислямската наглост не се противодействува решително ще ги видим наживо.
Юлиян Малушев
Нека си отговорим сега за етапи от какъв процес става дума, едва ли за етапи от развитието на капитализъма както би се изразил др.Тодор Живков. Ясно е че става въпрос за процеса на турцизация започнал с майските бунтове през 1989г. Този процес продължава и до днес въпреки формалното излизане на ДПС от централната власт.
Брънка от този процес е и случващото са около джамията "Баня баши" в центъра на София. Бих се обърнал тук към кореняците софиянци, които населяват центъра на София и които през горещото лято на 1990г. организираха грандиозни митинги за свалянето на петолъчката от партийния дом като чужд символ, господа нима полумесеца и ислямските ритуали вече стават неотменна част от светска и православна София? Какво трябва да се случи за да реагирате? Какво чакате още целият център да бъде застлан от килимчетата на молещи се мюсюлмани които надъхани с толерантност след петъчната молитва да тръгнат като грозна тълпа да рушат и палят всичко по пътя си защото някой нещо ги обидил? Нагледали сме са на такива сцени по целия свят и ако на ислямската наглост не се противодействува решително ще ги видим наживо.
Юлиян Малушев
сряда, 11 май 2011 г.
Накъде вървим
Има един хубав израз "като не знаеш къде отиваш все едно е кой път ще хванеш", който точно oписва развитието на държавата и нацията ни след 10.10.1989г. Така вместо в мечтаното свободно общество се оказахме в лапите на дивия капитализъм но и това не ни стряска и придължаваме уж напред, а всъщност назад към времената на автономната Източна Румелия и по нататък към новото турско робство и окончаталното унищожаване на Третата българска държава.
Основна причина за това е отказа на интелигенцията ни да буди и свестява народа ни както го е правила след Освобождението. Тогава тя е била многократно по-малка но и толкова по качествена. Всичките ни интелигенти тогава са възприемали като висш дълг да служат на народа си. Служенето на народа след демократичните промени си оказа за родните ни интелектуалци досадно задължение наложено от комунистическата партия от което те с радост се отказаха и направиха свободния си избор да служат на този който плаща повече. Хората които са призвани да бъдат морален коректив и да осветяват миналото, настоящето и бъдъщето на народа си се поставиха в услуга на чужди интереси.
Вдъхновен от горбачовата перестройка преди 23 години Желю Желев бе написал статията "Великото време на интелигенцията" с която поставяше последната начело на демократичните промени и укоряваше бюрократите и "старото мислене", че искат да принизят ролята и до обслужване на интересите им. Днес самия той по незнайно какви причини обслужва турските интереси като не си свени дори да критикува родината си че е по изостанала от Турция. За всеки средно интелигентен българин е ясно че ако Турция влезе в ЕС и границата бъде премахната от България няма да остане и спомен. Интелектуалецът Желю обаче не мисли така. В публични лекции той ни убеждава, че европейското членство на Турция не ни заплашва защото турските евродепутати влизайки в различни парламентални групи престават да представлявят Турция и стават част от европейския парламентарен дебат. По логиката на бившия ни президент след като българските депесарски евродепутати като либерали защитават турските интереси то от турските евродепутати би следвало до очакваме защита на българските?!!!
Ако днес някой реши да пише статия за родната ни интелигенция или интелектуалци както те предпичитат да се наричат най-подходящото заглавие е "Великото време на безродниците". Време в което не се свенят да организират инициативи за принизяването на 3 март до историческа дата на пореден мирен договор между Русия и Турция и замяната му с 24 май като национален празник, публикуват статии как в Батак българи са клали българи или сладникави истории за роман между турски бей-френски възпитаник?!! и българка. На автора на последното Иля Велчев препоръчвам да прочете повеста "Нещастна фамилия" от Васил Друмев където точно са описани "френските" маниери на един от героите - Джамал бей.
В същото време титана на българския национализъм Иван Вазов е обречен на забвение и дори в театъра носещ името му освен "Хъшове" не знам в последните години да е поставяна друга от драмите му. Ако театъра се ръководеше от отговорни за страната си българи те биха поставили актуалната и днес драма "Към пропаст" но такива няма и пиесата въпреки качествата си остава непозната за публиката. Затова бих се обърнал към всички за които съдбата на България не им е безразлична да четат Вазов и ще стигнат до истината за историята на страната и истината за българите.
Основна причина за това е отказа на интелигенцията ни да буди и свестява народа ни както го е правила след Освобождението. Тогава тя е била многократно по-малка но и толкова по качествена. Всичките ни интелигенти тогава са възприемали като висш дълг да служат на народа си. Служенето на народа след демократичните промени си оказа за родните ни интелектуалци досадно задължение наложено от комунистическата партия от което те с радост се отказаха и направиха свободния си избор да служат на този който плаща повече. Хората които са призвани да бъдат морален коректив и да осветяват миналото, настоящето и бъдъщето на народа си се поставиха в услуга на чужди интереси.
Вдъхновен от горбачовата перестройка преди 23 години Желю Желев бе написал статията "Великото време на интелигенцията" с която поставяше последната начело на демократичните промени и укоряваше бюрократите и "старото мислене", че искат да принизят ролята и до обслужване на интересите им. Днес самия той по незнайно какви причини обслужва турските интереси като не си свени дори да критикува родината си че е по изостанала от Турция. За всеки средно интелигентен българин е ясно че ако Турция влезе в ЕС и границата бъде премахната от България няма да остане и спомен. Интелектуалецът Желю обаче не мисли така. В публични лекции той ни убеждава, че европейското членство на Турция не ни заплашва защото турските евродепутати влизайки в различни парламентални групи престават да представлявят Турция и стават част от европейския парламентарен дебат. По логиката на бившия ни президент след като българските депесарски евродепутати като либерали защитават турските интереси то от турските евродепутати би следвало до очакваме защита на българските?!!!
Ако днес някой реши да пише статия за родната ни интелигенция или интелектуалци както те предпичитат да се наричат най-подходящото заглавие е "Великото време на безродниците". Време в което не се свенят да организират инициативи за принизяването на 3 март до историческа дата на пореден мирен договор между Русия и Турция и замяната му с 24 май като национален празник, публикуват статии как в Батак българи са клали българи или сладникави истории за роман между турски бей-френски възпитаник?!! и българка. На автора на последното Иля Велчев препоръчвам да прочете повеста "Нещастна фамилия" от Васил Друмев където точно са описани "френските" маниери на един от героите - Джамал бей.
В същото време титана на българския национализъм Иван Вазов е обречен на забвение и дори в театъра носещ името му освен "Хъшове" не знам в последните години да е поставяна друга от драмите му. Ако театъра се ръководеше от отговорни за страната си българи те биха поставили актуалната и днес драма "Към пропаст" но такива няма и пиесата въпреки качествата си остава непозната за публиката. Затова бих се обърнал към всички за които съдбата на България не им е безразлична да четат Вазов и ще стигнат до истината за историята на страната и истината за българите.
Абонамент за:
Публикации (Atom)