ДПС и закона за словото на омразата

Усещайки надигащата се вълна от недоволство срещу себе си с предлагания закон ДПС ще се опита да постави знак за равенство между анти- ДПС говоренето и насаждането на етническа омраза с което всъщност признава, че е етническа партия.
В публичните си изяви лидерите на етническата партия избягват словото на омразата те и без това трудно говорят български и както самите признават: ”ние не приказваме, ние действаме”. Когато разполагаш с достатъчно политическа и икономическа власт винаги можеш да се разправиш с противниците си и без да е нужно публично да ги заклеймяваш. По същия начин както по времето на т.н. “хуриет” в началото на миналия век младотурците са се разправяли с революционерите от ВМРО, които наивно повярвали в прокламираните права и свободи за всички, се завръщат към мирния живот. Някои от тях като Яне Сандански са купени и стават турски шпиони, а другите за разстрелвани един по един от наемни убийци.
Днес последователите на Кемал Ататюрк когото открито величаят като “нашия баща” действуват малко по-рафинирано с противниците си. Те просто се прочистват с икономически средства от депесарските кази и пашалъци. На по-твърдоглавите могат да им устроят катастрофа или някакъв битов инцидент като случайно набиване. Целта е ясна, да бъде държано в страх и подчинение населението от новите дерибеи и всеки който се опитва да им противоречи не го чака нищо добро по думите на Ахмед Юсеин, депутат от ДПС.


Юлиян Малушев

Уволнението на Коритаров – поредната секира на Доган

Това, че Доган се е покрил от медиите не означава, че се готви да излиза от политиката точно обратното. В момента той и цялата му партия трескаво работят за изчистване на имиджа му за да може след време когато скандалите около него поутихнат да цъфне на някое поредно показно ДПС мероприятие където да ръси дежурните си празнословия за разум, заедност и всемирна любов. В тази кампания активно е въвлечена и жълтата преса където със снимки отпреди двадесет години се опитват да ни представят Доган като човек на духа и висшата мисловна дейност нямащ нищо общо с турският мафиот оплел цялата страна в мрежата си. Не случайно, именно от жълт вестник тръгна активното мероприятие за дискредитирането на Георги Коритаров.
Доган и компания явно доста са бързали и затова цялата им постановка звучи нелепо и неправдоподобно, защото само един олигофрен би изнудвал Валентин Златев за три милиона за да не се изнасят в студиото му неблагоприятни факти за него, които така или иначе вече са изнесени в наскоро излязлата книга на Юрген Рот. Ако Коритаров би искал да рекетира някой, то много по-логично е това да е Доган, защото последния за разлика от шефа на петролната рафинерия няма как да обясни произхода на парите си. А двете интервюта с турски бизнесмен и бивш активист на ДПС бяха убийствени защото за първи път повдигаха крайчеца на завесата за източниците за финансиране на Доган и партията му. Това което съвсем е изкарало Доган от релси е предаването в което пратеният от него предшественик на Емин в студиото на Нова с цел да оправя имиджа му бе принуден от Коритаров да чете документ на турски подписан от Касим Дал с който се е оправдавало получаването на дарения за партията. Документа веднага бе обявен за фалшив от човека на Доган, но с отстраняването на Коритаров установяването на истинността на документа ще бъде потулена.
Накрая си заслужава да се подчертае, че в тази си акция Доган не е сам. Помагат му много българи които с усмивката му са направили пари и сега е време да връщат вересиите. Между тях е и бивша телевизионна звезда загубила вече доста от блясъка си и чийто език не става и за жълтата преса но продължаваща да се изживява като патриарха на българската телевизионна журналистика.

Капсулирането на ДПС и опасността за етническия мир

Загадъчното убийство или самоубийство на най-приближения до Доган човек от движението повдигна малко завесата на мафиотската му същност и накара дежурните му български адвокати да ни плашат с капсулирането му и произтичащите от това опасности за етническия мир, като че ли от създаването си до сега то е било открито и прозрачно за обществото по отношение на целите които си е поставило и средствата за постигането им. В действителност отварянето на ДПС към българската общност се изразява в купуването на българи заемащи ключови позиции в администрацията, които с готовност се продават и предават българските национални интереси за материална изгода или за да запазят топлото си работно място по същия начин както по време на османското нашествие повечето български феодали са предпочели да станат турски васали вместо до отстояват независимостта на България, затова нямаме и една битка на живот и смърт с поробителя и са ни завладели най-бързо от всички балкански държави.Редовната защитна реакция на ДПС когато е обект на критика да обявява че етническият мир е застрашен. Е, добре нека си представим как би изглеждал етническия конфликт с който толкова ни плашат. Колкото и да е богато въображението на човек трудно може да си представи как Доган ще замени сараите си със землянка откъдето ще ръководи борците за права и свободи или екипиран в маскировъчен костюм като Шамил Басаев ще дава интервюта за чужди медии някъде в Източните Родопи.

Ахмед Доган – строителя на о(б)рязаната демокрация

Каквото и да е политическото бъдеще на лидера на ДПС той вече си е осигурил място при строителите на съвременна България след 10.11.1989г. Тези дни политическата ни система изградена от Доган и компания показа уродливото си лице – в деня на стогодишнината от обявяването на независимостта беше зверски пребит журналист затова, че си е позволил да бъде независим.

Ако има нещо което да вбесява Доган то това е всяка изява на свободен и независим български дух. Вождът на етническата партия знае, че докато този дух съществува пъклените му планове за турцизиране на България няма да успеят. За изкореняването му се действува с икономически средства с купуването на медии или на главни редактори и журналисти. Примерите с в. Труд и Монитор са показателни. А там където парите не вършат работа идва редът на чуковете и металните пръти. Не случайно бе нападнат журналист пишещ в мрежата, която няма как да бъде купена, за да бъдат сплашени всички които пишат в нея против ДПС.

Невидимата власт на ДПС

Това, че ДПС не е нормална партия едва ли се нуждае от доказателства и все пак си заслужава да се спрем на едно основно отличие от другите партии и това е наличието на скрити цели. За постигането им движението се нуждае от властови ресурс, който няма как да се получи по легален начин каквито и изборни манипулации да върши. За получаването на този допълнителен ресурс ключово значение имаше безумното решение всяка партия от коалицията да има представител с ранг на зам. министър в министерствата управлявани от другите две партии за да се контролирали взаимно. Едва ли има наивници които биха повярвали, че хора като С. Станишев и Симеон, които не могат да контролират собствените си партии, ще контролират Доган, който получи достъп на практика до целия държавен апарат. Някои сигурно ще кажат, че това не дава предимство на ДПС и партиите в коалицията са равнопоставени и щеше да е прав, ако ДПС беше нормална партия, а не поделение на турското разузнаване МИТ за България. От тази истинска същност на движението и произтичат и задачите които трябва да изпълняват представителите им в държавния апарат и които не се отличават по нищо от работата на всеки агент под прикритие: събиране на информация, вербуване на агенти и саботиране на всяко действие което би накърнило турските интереси.
Най-често използувания метод за вербовка е привличането на хора на ключови позиции в държавния апарат като експерти на движението срещу солидно заплащане. Това е широко прилагана практика за купуване на етнически българи от всички сфери на обществения живот и най-вече от академичните среди. Всички те заедно с етническите българи, членове на ДПС съставят еничерския корпус на Доган и са най-яркото доказателство за деградацията на българската нация.
Специалният интерес на ДПС към медиите се изразява в купуването им изцяло както стана с в. “Монитор” или на отделни журналисти. В провинцията на местата където държи политическата и икономическата власт турската партия тотално контролира медийното пространство и трудно ще откриете и ред против нея.
Със същите методи се действува и срещу политическите партии по места. Затова не се учудвайте, че партии като “Атака” само имитират дейност , а “Герб” подкрепя депесарски предложения в общинските съвети.
Разправа с политическите противници. С опонентите си ДПС не губи време в идеологически спорове в които да отстоява либералните идеи които уж изповядва. С тях се постъпва така както го прави мафията или агентурата на чуждо разузнаване - те се неутрализират икономически като се оставят без работа или физически като им се организира автоинцидент или им се пращат биячи специално обучени да съблюдават човешките права и свободи.
Ако усвояването на властови ресурси от ДПС продължи не е нужно да си Касандра или Нострадамус за да предскажеш, настъпването на деня “Х” когато скритите цели ще станат явни и на България ще се случи това, което се случи с Австрия през 1938 г. или с Прибалтийските държави през 40-те години на миналия век. Тук единствената разлика ще бъде, че всичко ще се върши уж в името на по-пълната европейска интеграция на двата братски народа - българския и турския, които са живели в пълна хармония цели пет века - ние сме ги хранили, а те са ни бранили, както се оказва и днес самоотвержено ни бранят от ислямския фундаментализъм на Иран, така че не ни остава нищо друго освен да се прегърнем и да премахнем изкуствената граница помежду ни както направиха Западна и Източна Германия.

Юлиян Малушев

Какво ни чака след признаването на Косово?

“Да гледам турчин как бесней
над бащино ми огнище”

Хр. Ботев

Полемиката около признаването на Косово показа някои от тревожните процеси развиващи се в региона и последствията за България. Накратко те могат да се обобщят до създаването на ислямска дъга и опасността от автономизация на смесените райони у нас.

Тезата за ислямската дъга е изказана от някакъв американски журналист през 90-те години на миналия век и не мисля, че заслужава вниманието което и се обръща защото единственото което обединява тези територии е че са принадлежали към Османската империя, която ги е ислямизирала. Просто няма как да бъдат обединявани територии само на основанието, че там живеят хора изповядващи исляма. Затова пък напълно е възможно да бъде обособена територия от една държава, независимо от етническия и състав, в която основните лостове на политическата и икономическата власт се контролират от един етническо- мафиотски клан като ДПС.

И нека не се заблуждаваме, че крайната цел на ДПС е автономия на смесените райони. Целите на тази партия се определят от Турция и за нея сами за себе си те не представляват никакъв интерес защото не са нищо особено като територия, човешки и икономически потенциал, а освен това и не граничат с нея. Стратегически интерес за Турция са преди всичко Черноморското крайбрежие и развитите икономически центрове в Източна и Южна България и постепенното им сепариране в автономна държава под турски контрол, като бившата Източна Румелия.

Как ДПС изпълнява поставените от Анкара задачи се вижда в завоюваните след последния местен избор общини Омуртаг и Котел – тотална чистка на българите от общинската администрация и тотален икономически и политически контрол над населението. В това отношение е особено ценен опита който почти всички ръководни кадри на движението имат от агентурната си работа в ДС, което ги прави особено ценни за турското разузнаване ползващо се днес от услугите им.

Агаларското презрение, което върхушката на ДПС изпитва към българите лъха от посланието “Разумът побеждава” то събужда робските рефлекси родили “мъдростта” на оцеляването ни през турското робство - “Преклонена главица сабя не я сече.”

И днес там където “бесней” ДПС перспективи за развитие имат само разумните, преклонили главица пред секирата на Доган, неразумните, които си позволяват да критикуват турската партия веднага усещат на гърба си “либералните” практики на правозащитното?! движение - ако са на държавна работа моментално ги уволняват, ако се занимават с частна дейност съсипват бизнесът им.

Младежкото ДПС - ударният отряд на Доган за овладяване на държавната администрация

Доколкото ДПС не е нормална партия а етническо-мафиотски клан тя се развива най-добре в условията на безхаберна и подкупна държавна администрация загрижена на първо място за собствените си интереси и на последно място за държавните. Но това явно вече не удовлетворя вожда на етническата партия и той е решил да си създаде собствена администрация основно от кадрите на младежкото ДПС което е хем по-евтино хем по-сигурно. По-евтино защото раздаването на държавни служби от ДПС е безплатно за разлика от раздаването на подкупи и по сигурно защото верния партиен кадър няма опасност да те подведе като подкупния чиновник.
Създаването на младежки организации към политическите партии е стара практика на политическите партии в тоталитарни, авторитарни и демократични общества. В тоталитарните държави ръководени от една единствена партия съществува само една задължителна младежка организация в която младото поколение се възпитава в преданост на партията и вожда. Класически примери за такива организации са Комсомола и Хитлерюгенд. В нормалните държави чрез младежките организации политическите партии се стремят да привлекат образовани млади хора с политически интереси които да обогатяват партиите с идеи и енергия.
Младежкото ДПС е своеобразен хибрид на разгледаните по-горе организации в тоталитарните и демократичните държави. Тя разбира се не е задължителна но ако не членува в нея млад човек с турски етнически произход или мюсюлманско вероизповедание няма никакъв шанс да бъде назначен в местната или централната администрация контролирани от ДПС.
Завземането на местната администрация в смесените райони от кадрите на ДПС започна още с влизането на тази партия в политическия живот на страната и днес има общини в чиито администрации единствения начин на българите да запазят местата си е да станат членове на ДПС. След създаването на коалицията с НДСВ на Доган бе открит пътя към централната власт с две министерства и зам. министри в ключови министерства, а след последните избори с прилапването и на МОСВ пред младата смяна на ДПС се разкриха широки хоризонти за кариерно развитие. Първата работа на новоназначения министър Джевдет Чакъров бе да замени всички директори на регионалните екоинспекции в североизточна България с подходящи за движението хора като особено показателно е назначаването на лидера на местното младежко ДПС за директор на най-голямата в този регион РИОСВ-Варна. С тези кадрови промени беше даден ясен знак и на останалите директори какво ги чака ако не слушат ДПС особено в тези региони където движението е станало “незаобиколим” фактор. Все пак според действуващия закон за държавния служител назначението на такъв пост става след спечелен конкурс, чрез който би трябвало да се изберат най-подходящите кандидати без оглед на партийна принадлежност. Това е така но само на книга. С цялата си практика досега антиконституционното ДПС доказва, че законите са затова за да се заобикалят. В случая с конкурсите за държавни служители те са измислили прост начин по който техните хора да получат безспорно предимство като са включили в конкурса решаване на тест за законите които съответната структура контролира. Например за структурите към МЗГ като областни и общински дирекции по земеделие това е цялото законодателство свързано със собствеността и ползването на земеделските земи което по обем е около пет правилника за движение по пътищата, същото е и при МОСВ където теста включва цялото екологично законодателство което кандидатствуващите в регионалните инспекции, Изпълнителната агенция по околна среда и др. трябва да издирят и научат без дори да имат на разположение конспект с конкретни въпроси. Резултатите от теста говорят сами докато редовите участници отговарят средно на половината въпроси то ДПС активистите допускат най-много един грешен отговор. Обясненията за тези резултати които трудно биха показали и дългогодишни професионалисти в системата могат да са две или в Младежкото ДПС се влиза само с тест за интелигентност и самата принадлежност към тази организация е гаранция за интелектуален потенциал или просто те разполагат с решените три варианта на теста които трябва да наизустят. Всеки сам може да прецени кое е по-достоверното обяснение.
Тази схема позволи на младите активисти от ДПС масово да влязат в държавната администрация и този процес ще върви по възходяща линия докато ДПС продължава да стои в централната власт а оторизираните органи като Министерството на държавната администрация вместо да прилагат закона за държавния служител забраняващ политическите назначения предпочитат да ги толерират с бездействието си. И когато Емел Етем казва пред турски вестник че ДПС отговаря за администрацията това не е печатна грешка или случайно изпуснати думи, а дългосрочна стратегия за превземане на държавната машина, която да се използува като инструмент за турцизирането и обезбългаряването на Източна България до сепарирането и в една нова Източна Румелия.

Юлиян Малушев

От Доган до Теофан

В есента на 2005 година току-що възстановения от ДПС директор на РИОСВ-Шумен зооинж.Теофан Димитров ни събра за да ни се представи и тогава изрично подчерта, че основния принцип който държи да бъде спазван от нас, служителите в екоинспекцията, е лоялността към него. Познавайки интелектуалните възможности на зооинженера и склонността му да представя чужди мисли за свои както навремето скоро след отстраняването си от директорския пост беше обявил за свое верую често повтаряното след катастрофалната загуба на изборите през 2002 година от бившия му кумир Иван Костов, че “всичко което не го убивало го правило по-силен”, можех да предполагам че това за лоялността го е чул от министъра на МОСВ Джевдет Чакъров на събиране в министерството. А когато наскоро и несменяемия лидер на ДПС обяви лоялността като едно от основните изисквания на които трябвало да отговарят кандидатите за евродепутати на движението ми стана безпределно ясно кой всъщност е върховният обект и субект на лоялността.
В речника за чуждите думи лоялността се отъждествява със законност, почтеност и честност. С тези си значения в устата на вожда на ДПС и най-близкото му обкръжение изискването за лоялност звучи гротескно. Затова пък в действителното значение което те влагат в нея като изискване за лична преданост към висшестоящия в йерархията тя си идва на мястото.
Какво се случва на нелоялните към директора служители усетих на собствения си гръб, след като си позволих публично да изразя мнения различни от неговото. При годишната атестация получих най-ниската атестационна оценка от прекия си ръководител въпреки че дотогава същото лице ми е поставяло задоволителни оценки две поредни години. Просто с тази си оценка атестиращия служител даваше безспорно доказателство за лоялност към директора по същия начин както с убийството на невинен или близък човек члена на мафиотски клан доказва предаността си към боса. Наличието на тази оценка даваше законово основание за уволнението ми което последва след десетина дни.
След уволнението ми набързо бе обявен пародиен конкурс за мястото ми, спечелен от лице което изобщо не би трябвало да се допуска да участвува в него защото няма нужната професионална квалификация за заемане на длъжността. Е, да но в замяна на това е безспорно лоялно към ДПС като член на младежката му структура, а това е много по-важно от някакви си професионални умения.
Моят случай е красноречиво доказателство, че там където управлява ДПС действуват законите на депесарската мафия, а официално функциониращото законодателство за държавната администрация е изпразнено от съдържание. Днес този етническо-мафиотски клан управлява три министерства в които работят около 24 000 служители или почти 25% от цялата администрация според наскоро публикуваните данни във в.”Монитор”. Никой не е публикувал и това се пази като най-строга тайна колко членове на ДПС са устроени на държавна работа. В РИОСВ-Шумен откакто МОСВ се управлява от ДПС от новоназначените 8 експерти 5 са от ДПС при положение че дотогава движението не е имало представители в екоинспекцията дори и като чистачки или шофьори.
Създадена е цяла система за печелене на конкурсите за държавни служители като на активистите на движението предварително се раздават решените три варианта на теста включен в конкурса които те папагалски възпроизвеждат по време на самия конкурс, печелейки сериозно предимство пред редовите участници, на които не се дават предварително конкретните въпроси от теста а само невъобразимо количество законодателна материя, която те трябва да издирят и запаметят. По този начин ДПС успя да устрои почти всичките си членове от младежката организация с висше образование на държавна работа. Това са пиленцата излюпени от кукувичите яйца на тази етническа партия. Да му мисли толерантният български народ който ще трябва да ги храни, защото те са ненаситни….

Юлиян Малушев - бивш служител в РИОСВ-Шумен

Признаването на Косово - позорен акт на васалната власт

С признаването на Косово българското правителство за пореден път доказва, че то не защитава българските, а чуждите интереси. И нека не ни заблуждават, че това са някакви абстрактни европейски интереси, защото де факто ние обслужваме конкретните турски интереси които виждат в независимо Косово още един плацдарм за експанзията си към Европа. И трябва да ни е безпределно ясно, че преди да тръгнат към Европа турските орди ще ликвидират България защото ние сме първата страна на пътя им.
И днес както преди повече от 600 години България пак е слабото звено на Балканите, тогава вместо да подкрепим православните си съседи ставаме васали на Османската империя, а днес вместо да сме до Гърция, Румъния и Сърбия позорно признаваме този тумор на Балканите наречен Косово.

Държавата на ДПС

По времето на зрелия социализъм любимия пример на соцпропагандата за разобличаване на западната демокрация бе наличието на така наречения закон “berufsverbot” в тогавашната ГФР или ФРГ. Какво представлява всъщност закона за забрана на упражняването на професия както се превежда на български ? Законът забранява достъпа до държавни служби на лица членуващи във комунистически, анархистични и други организации от този тип борещи се срещу установения държавен ред. Законът наистина не е демократичен изваден от контекста на конкретната историческа обстановка, а тя накратко се характеризира като периода на “студената война” и тогавашната Западна Германия е обект на непрекъснати шпионски акции от страна на източния си съсед за проникване в държавния и апарат и наличието в него на представители на изброените по горе организации би ги улеснило значително. За това е приет и този закон да ограничи правата на малка група от хора застрашаващи устоите на демократичната държава.

Да се върнем сега в днешна България и се попитаме имаме ли нужда от подобен закон. Студената война остана в миналото но това не значи че някои от балканските ни съседи са се отказали да ни поставят под своя зависимост особено като виждат че имат срещу себе си една слаба в икономическо отношение държава, напълно отказала се от защита на националните си интереси. Тук имам предвид разбира се Турция и нейният инструмент за реализация на целите и в България ДПС.

Ако България беше нормална държава тя не би допуснала образуването на подобна етническа партия и би забранила назначаването на членовете и в държавната администрация. Да, ама не както би се изразил един бивш коментатор. Вместо това етническата партия контролира три министерства и около четвърт от цялата държавна администрация. Силното присъствие в централната власт съчетано с масирано присъствие в местната власт в смесените райони осигурява тотална власт на движението и възможност да прилага “berufsverbot” спрямо опонентите си за което разбира се няма нужда от никакъв закон.

Изобщо за да види какво се крие зад фасадата на ДПС окичена с лозунги като толерантност, заедност, разумът побеждава, леберализъм трябва човек да поживее в смесените райони и да прозре че всички те служат за да приспят съпротивителните ни сили както благите думи с които Ахмед ага Барутанли убеждава батачани да предадат оръжията си за да може след това да ги изколи.

Днес ДПС разбира се няма нужда да прилага зверствата на предците си по скоро тя използува методите на тоталитарната БКП като внушава на противниците си неразривната си връзка с българската държава, така че ако някой е недоволен от ДПС това автоматично значи че е недоволен от българската държава и ще трябва да си търси друга такава. Тази неразривна връзка дава възможност на движението с икономическа принуда да прочиства смесените райони и в тях днес могат да просперират само послушковците и депесарските мекерета.

Юлиян Малушев