Накъде вървим

Има един хубав израз "като не знаеш къде отиваш все едно е кой път ще хванеш", който точно oписва развитието на държавата и нацията ни след 10.10.1989г. Така вместо в мечтаното свободно общество се оказахме в лапите на дивия капитализъм но и това не ни стряска и придължаваме уж напред, а всъщност назад към времената на автономната Източна Румелия и по нататък към новото турско робство и окончаталното унищожаване на Третата българска държава.
Основна причина за това е отказа на интелигенцията ни да буди и свестява народа ни както го е правила след Освобождението. Тогава тя е била многократно по-малка но и толкова по качествена. Всичките ни интелигенти тогава са възприемали като висш дълг да служат на народа си. Служенето на народа след демократичните промени си оказа за родните ни интелектуалци досадно задължение наложено от комунистическата партия от което те с радост се отказаха и направиха свободния си избор да служат на този който плаща повече. Хората които са призвани да бъдат морален коректив и да осветяват миналото, настоящето и бъдъщето на народа си се поставиха в услуга на чужди интереси.
Вдъхновен от горбачовата перестройка преди 23 години Желю Желев бе написал статията "Великото време на интелигенцията" с която поставяше последната начело на демократичните промени и укоряваше бюрократите и "старото мислене", че искат да принизят ролята и до обслужване на интересите им. Днес самия той по незнайно какви причини обслужва турските интереси като не си свени дори да критикува родината си че е по изостанала от Турция. За всеки средно интелигентен българин е ясно че ако Турция влезе в ЕС и границата бъде премахната от България няма да остане и спомен. Интелектуалецът Желю обаче не мисли така. В публични лекции той ни убеждава, че европейското членство на Турция не ни заплашва защото турските евродепутати влизайки в различни парламентални групи престават да представлявят Турция и стават част от европейския парламентарен дебат. По логиката на бившия ни президент след като българските депесарски евродепутати като либерали защитават турските интереси то от турските евродепутати би следвало до очакваме защита на българските?!!!
Ако днес някой реши да пише статия за родната ни интелигенция или интелектуалци както те предпичитат да се наричат най-подходящото заглавие е "Великото време на безродниците". Време в което не се свенят да организират инициативи за принизяването на 3 март до историческа дата на пореден мирен договор между Русия и Турция и замяната му с 24 май като национален празник, публикуват статии как в Батак българи са клали българи или сладникави истории за роман между турски бей-френски възпитаник?!! и българка. На автора на последното Иля Велчев препоръчвам да прочете повеста "Нещастна фамилия" от Васил Друмев където точно са описани "френските" маниери на един от героите - Джамал бей.
В същото време титана на българския национализъм Иван Вазов е обречен на забвение и дори в театъра носещ името му освен "Хъшове" не знам в последните години да е поставяна друга от драмите му. Ако театъра се ръководеше от отговорни за страната си българи те биха поставили актуалната и днес драма "Към пропаст" но такива няма и пиесата въпреки качествата си остава непозната за публиката. Затова бих се обърнал към всички за които съдбата на България не им е безразлична да четат Вазов и ще стигнат до истината за историята на страната и истината за българите.