Радикалния ислям и умерените ислямисти

Отразяването на случващото се в Северна Африка от западните медии за сетен път доказа тяхната некомпетентност и слепота, малоумната политическа коректност и този път даде отровните си плодове. Тук няма да се спирам на гротескната метафора за арабската пролет а на нещо по-сериозно и опасно на липсата на какъвто и да е обективен критерий при анализа на политическите сили движещи събитията и най-вече на ислямистите чиято крайност се определя като се сравняват помежду си а не въз основа на сравнение с нормална демократична партия. По тази абсурдна система всяка радикална групировка може да се определи като умерена сравнена с друга още по - радикална.
Още при създаването си в 20-те години на миналия век родоначалниците на ислямизма "Мюсюлманските братя" са възприемани като крайна религиозна организация бореща се срещу светската държава за налагането на шериата. Като такива те са забранени и преследвани. Тяхно дело е убийството на Ануар Садат след което водачите им са вкарани в затвора.
Днес обаче когато демократично спечелиха изборите миналото и терористичната им дейност са забравени и те изведнъж се оказаха умерени ислямисти. Горкият Бин Ладен отиде си мърцина вместо да разрушава кулите трябваше да участвува в избори и така да се легитимира като умерен ислямист. Това което се случва днес в Египет само повтаря случилото се в Турция преди десетина години когато ислямистката партия в която членува Ердоган е забранена в Турция а той лежи известно време в затвора. По това време той е възприеман от Запада като краен ислямист но когато излиза от затвора и печели изборите изведнъж става умерен и като такъв е приеман радушно навсякъде в демократичния свят. Изобщо наивната вяра че като се държиш дружелюбно с хищника и угаждаш на прищевките му ще го опитомиш в домашен любимец отново движи западната политика и не вещае нищо добро.
Терористичната атака срещу световния търговски център така и не отвори очите на Запада замрежени от петродолари и политическа коректност.
Същата е била и политиката на Запада към Хитлер след като печели изборите в началото на 1933 год. През 1936 всички западни страни изпращат спортни делегации за участие в олимпиадата в Берлин които дефилирайки на стадиона при откриването с радостни възгласи поздравяват Хитлер. За бойкот на олимпиадата и дума не става. Напротив по филмовите прегледи в целия свят може да се види една възродена Германия, която само преди 13 години е преживяла ужасяваща хиперинфлация през 1929г. попада във водовътежа на световната финансова криза, а днес благодарение мъдрото управление на фюрера е едно икономическо чудо. И така чак до 01.09.1939г. когато Германия обявява война на Полша, тогава чак Западът разбира че е изигран и че не те са водили Хитлер на каишка, а той тях но вече е късно, адски късно.
Неотдавна списание "Time" излезе с карикатура на корицата си представяща Ердоган като кученце което САЩ насочват в изгодната за тях посока. По-неадекватно шаржиране на турския премиер едва ли би могло да се измисли. Много скоро ще разберат, че кученцето всъщност е питбул с непредсказуемо поведение и с милиардите долари годишно прибирани от Турция като най-важния им стратегически съюзник граничещ с Русия са охранили звяр който не само ще ги лае ами може и жестоко да ги хапе.

Ислямизма - най-уродливото лице на тоталитаризма

         Ислямизмът като политическа идеология е разработен от мюсюлманските братя в Египет след Първата световна война. По същото време в Европа набират сила комунизмът и фашизмът. И ако последните се вдъхновяват от неосъществимите утопии за безкласово комунистическо общество и за хилядолетния райх идеалът на ислямизмът е налагането на шериата като единствена форма на управление. Това определя ислямизма като ретроградна идеология която предлага модел на управление различаващ се от традиционния в Саудитска Арабия само по наличието на ислямистка партия управляваща държавата вместо предаваната по наследство монархическа власт.Именно съсредоточаването на цялата власт в елита на управляващата ислямистка партия определя и тоталитарния характер на ислямистката държава. Към днешна дата завършена ислямистка държава е Иран, а Турция е де факто такава но има остатъци от парламентарна република. Ако използуваме историческата аналогия с Германия бихме могли да кажем, че Турция днес наподобява Германия в началото на 1933г - Хитлер току що е дошъл на власт, Райхстагът е непокътнат и Ваймарската република е още жива.       Близостта на нацистката и ислямистката идеология проличава най-вече в предопределянето на мястото което човешкия индивид може да заема в обществото в първия случай в зависимост от расовата си принадлежност, а във втория в зависимост от религиозната. При националсоциалистите отношението към неарийците е по диференцирано като най-низшите според тях раси като евреите, циганите и негрите се унищожават, славяните се използуват като работна ръка а останалите се държат под контрол. Отношението на правоверните към неверниците е като към по - низши същества които трябва да се държат в подчинение и безропотно да приемат експлоатацията и униженията на които са подложени. Всяка проява на непокорство се наказва с показна жестокост.

       Последното е характерна отличителна черта между ислямистите и нацистите които вършат престъпленията си скрити зад телените мрежи на концентрационните лагери. За ислямистите такава прикрита жестокост е бесмислена, жестокостта за тях има смисъл само ако е публична и извършена пред очите на събраните насила неверници или пред обектива на камерите както правят в наше време.

       Целта на тази показна жестокост е всяването на страх в душите на противниците на исляма защото враговете ни добре съзнават че уплашения противник е вече наполовина победен и готов на отстъпки. Не случайно те определят противниците си като ислямофоби или хора които се страхуват от исляма, термин който папагалски използуват и болните от политическа коректност журналисти и коментатори в свободния свят вместо точното определение антиислямисти по същия начин както противниците на фашизма и комунизма се наричат антифашисти и антикомунисти а не фашистофоби и комунистофоби.

     За всяка тоталитарна система превръщането на народа в манипулируема тълпа е основна задача. При фашистките и комунистическите диктатури тълпата е обсебена от култа към вожда и подвластна на волята му, в държавата на исляма тя се възприема като подвластна единствено на Аллах и често излиза от контрола на представителите на властта. Тълпата от фанатизирани ислямисти готова да разкъса и унищожи всичко по пътя си, тези озверели лица крещящи "Аллах е велик" е олицетворение на разрушителната стихия и примитивна жестокост на исляма.

      На фона на надигащата се ислямска вълна още по - ярко изпъква цялата мизерия на така нареченият ни интелектуален елит който заслепен от политическите си пристрастия или източници на финансиране е напълно глух и сляп за нея. Редовно може да чуете леви интелектуалци които по повод националистични прояви да говорят с апломб за фашистка опасност както и десните им колеги които провиждат връщането на комунизма даже и в лимоновите резенки.

     Уникален е случаят с експерта по проблемите на тоталитарната държава д-р Желю Желев, за когото ислямска Турция е модерна, развита и демократична държава, която час по - скоро трябва да бъде приета в ЕС. В страната ни наистина има привърженици на Сталин, Хитлер и Живков само че вероятността те да се доберат до властта е точно толкова колкото симпатизиращите на Че Гевара могат да организират партизанско движение и да наложат тропическия комунизъм на Фидел Кастро.

     Показателен е факта че първите жертви на тоталитарните режими в периода 1938 - 1940 год. са малките държави с които те граничат и които са окупирани без съпротива за което много спомагат и петите колони които те имат в тях като фашистката партия в Австрия и комунистическите партии в Прибалтийските републики. Днес когато граничим с държава чиято външна политика е подчинена на крайния национализъм и ислямски реваншизъм и която разполага с пета колона в лицето на ДПС да не виждаме грозящата ни опасност е убийствена слепота.

   Припокриването на вижданията на Хитлер и Ердоган е повече от натрапчиво, първият иска възстановяването на Германската империя и обединението на германците като заявява че всеки германец в която и държава да се намира служи първо на Германия, днес Ердоган иска възстановяването на Османската империя и по ирония на съдбата в Германия призовава турците да не се интегрират а да си останат турци. Прилики могат да се намерят и в творческите им наклонности Хитлер се изявява като художник и писател, а Ердоган като поет и автор на знаменателните строфи " Джамиите са нашите крепости а минаретата нашите щикове "



  

440 години от битката при Лепанто

       На 07.10 тази година се навършиха 440 години от най-решаващата морска битка в Европейската история която е била посрещната с възторг от християнския свят по онова време и на която са били посветени стихове и картини. Днес годишнината мина абсолютно незабелязано сякаш Европа е престанала да се интересува от средновековната си история в която войната между исляма и християнството има ключова роля. Затова пък европейски чиновници от всякакъв калибър непрекъснато напомнят за националистични заплахи при всяка антиислямистка проява. На тези нещастни апологети на малоумната толерантност трябва да се напомни че именно на събития като битката при Лепанто, спечелена благодарение на християнската солидарност и национализма Европа е спасена от ислямско поробване.

       След окончателното ликвидиране на Византия през 1456г ударът на османците е насочен към Италия която е подложена на системни опустошителни нападения. Това не е случайно след падането на Константинопол, Рим става убежище на духовния елит на Византия и се превръща в европейския център на християнството. Това го превръща в стратегическа цел на свещената война която правоверните водят срещу неверниците изпълнявайки сурите на свещения коран. Това подтиква папа Пий V да подкрепи инициативата на Венеция за създаването на Свещения съюз на християните, който въпреки че не успява да спаси Кипър прави възможна победата при Лепанто. Без тази победа Италия неминуемо щеше да последва съдбата на Византия, още повече че по това време тя се представлява от отделни градове държави които са в конфликт помежду си и със своите съседи аналогично на ситуацията на Балканите в края на 14 век.

        Ако тогава Рим беше завладян от турците не е трудно да се предположи какво щеще да се случи с паметниците на културата и изкуството от времената на Римската империя до тези на Ренесанса. Всеки би могъл да си представи с какъв бяс щяха да трошат скулптурите на Микеланджело и да замазват фреските му с голи тела в Сикстинската капела, която след това щяха да нашарят с арабски надписи и да превърнат в джамия.

Кой ръководи псевдонационалиста Брейвик?

Логичният отговор е тези които имат полза от действията на масовия убиец. А това несъмнено са радетелите на мултикултурализма като удобно прикритие на пълзящата ислямизация. Мистериозният манифест от 1500 страници може да ни ориентира кой дърпа конците на пишман антиислямиста. Първото което бие на очи от фамозния манифест е огромният фактически материал събиран професионално което едва ли е по силите на маргинала Брейвик. Това е информация събирана от разузнавателна служба на голяма ислямска държава която да подпомага външната и политика за влияние и налагане на исляма в Европа и целия свят. Страниците в които масовия убиец се възхищава от кръстоносците и карикатурите на мюсюлмани оформят образа му на борец против исляма но забележете според представата в ислямския свят където всеки християнин който се бори против налагането на исляма се нарича кръстоносец.
Ако Брейвик беше истински антиислямист и искаше да привлече последователи за каузата си достатъчно щеше да бъде да състави документ от 15 страници в които да опише кървавите престъпления извършени в името на исляма срещу християните в продължение на 14 века и факта че нито едно от тях не е признато от официален представител на ислямската общност.

Юлиян Малушев

22 години овча толерантност стигат

Отзвукът от събитията около джамията "Баня баши" показаха че сме едно болно обшество, загубило здравия си разум и податливо на всякакви манипулации. Вместо от кметството моментално да издадат заповед, забраняваща използуването на високоговорители и молитвите извън периметъра на джамията пак се започна абсолютно безплодната дискусия за нарушените религиозните права на мюсюлманите и как безценния етнически мир бил заплашен. Върхът на унижението беше слагането на цветя пред джамията сякаш там едва ли не са били убити мирни богомолци. В същото време мирните и богобоязливи синове на Аллаха не изразиха и най-малко съжаление за това че са хвърляли камъни срещу протестиращите и са наранили сериозно депутатка от "Атака". Такова чудо като извинение от официален представител на ислямския свят за престъпление извършено в името на исляма спрямо други религии не знам дали някой ще доживее да види. Точно обратното те се гордеят с престъпленията си, които в техните очи са богоугодни дела за славата на Аллах. Красноречиво потвърждение на това е официалното чествуване в Турция на 29 май - деня на падането на Константинопол. На тази черна за целия християнски свят дата нахлулите в града еничари на Мехмед Фатих извършват чудовищни престъпления над цивилното население, най-зловещото от които е клането в препълнената с жени и деца църква Света София.
Накрая искам да се обърна към управляващите на столицата и държавата да престанат с овчата толерантност. Ако категорично не бъдат спрени ислямските религиозни сборища в центъра на София последиците за града и страната ще са катастрофални.

Юлиян Малушев

Докога ще търпим ислямската наглост

На турския празник от 19 май в Джебел Доган избра да ни се представи публично след двегодишно мълчание и да изръси поредните си откровения. Едно от тях повторено два пъти заслужава особено внимание. Първият път мимоходом бе загатнато че кандидата за президент ще се определи въз основа на етапа на който се намираме и вторият път ясно бе казано че датата 19.05.1989г. е част от един процес който още не е завършил?!
Нека си отговорим сега за етапи от какъв процес става дума, едва ли за етапи от развитието на капитализъма както би се изразил др.Тодор Живков. Ясно е че става въпрос за процеса на турцизация започнал с майските бунтове през 1989г. Този процес продължава и до днес въпреки формалното излизане на ДПС от централната власт.
Брънка от този процес е и случващото са около джамията "Баня баши" в центъра на София. Бих се обърнал тук към кореняците софиянци, които населяват центъра на София и които през горещото лято на 1990г. организираха грандиозни митинги за свалянето на петолъчката от партийния дом като чужд символ, господа нима полумесеца и ислямските ритуали вече стават неотменна част от светска и православна София? Какво трябва да се случи за да реагирате? Какво чакате още целият център да бъде застлан от килимчетата на молещи се мюсюлмани които надъхани с толерантност след петъчната молитва да тръгнат като грозна тълпа да рушат и палят всичко по пътя си защото някой нещо ги обидил? Нагледали сме са на такива сцени по целия свят и ако на ислямската наглост не се противодействува решително ще ги видим наживо.

Юлиян Малушев

Накъде вървим

Има един хубав израз "като не знаеш къде отиваш все едно е кой път ще хванеш", който точно oписва развитието на държавата и нацията ни след 10.10.1989г. Така вместо в мечтаното свободно общество се оказахме в лапите на дивия капитализъм но и това не ни стряска и придължаваме уж напред, а всъщност назад към времената на автономната Източна Румелия и по нататък към новото турско робство и окончаталното унищожаване на Третата българска държава.
Основна причина за това е отказа на интелигенцията ни да буди и свестява народа ни както го е правила след Освобождението. Тогава тя е била многократно по-малка но и толкова по качествена. Всичките ни интелигенти тогава са възприемали като висш дълг да служат на народа си. Служенето на народа след демократичните промени си оказа за родните ни интелектуалци досадно задължение наложено от комунистическата партия от което те с радост се отказаха и направиха свободния си избор да служат на този който плаща повече. Хората които са призвани да бъдат морален коректив и да осветяват миналото, настоящето и бъдъщето на народа си се поставиха в услуга на чужди интереси.
Вдъхновен от горбачовата перестройка преди 23 години Желю Желев бе написал статията "Великото време на интелигенцията" с която поставяше последната начело на демократичните промени и укоряваше бюрократите и "старото мислене", че искат да принизят ролята и до обслужване на интересите им. Днес самия той по незнайно какви причини обслужва турските интереси като не си свени дори да критикува родината си че е по изостанала от Турция. За всеки средно интелигентен българин е ясно че ако Турция влезе в ЕС и границата бъде премахната от България няма да остане и спомен. Интелектуалецът Желю обаче не мисли така. В публични лекции той ни убеждава, че европейското членство на Турция не ни заплашва защото турските евродепутати влизайки в различни парламентални групи престават да представлявят Турция и стават част от европейския парламентарен дебат. По логиката на бившия ни президент след като българските депесарски евродепутати като либерали защитават турските интереси то от турските евродепутати би следвало до очакваме защита на българските?!!!
Ако днес някой реши да пише статия за родната ни интелигенция или интелектуалци както те предпичитат да се наричат най-подходящото заглавие е "Великото време на безродниците". Време в което не се свенят да организират инициативи за принизяването на 3 март до историческа дата на пореден мирен договор между Русия и Турция и замяната му с 24 май като национален празник, публикуват статии как в Батак българи са клали българи или сладникави истории за роман между турски бей-френски възпитаник?!! и българка. На автора на последното Иля Велчев препоръчвам да прочете повеста "Нещастна фамилия" от Васил Друмев където точно са описани "френските" маниери на един от героите - Джамал бей.
В същото време титана на българския национализъм Иван Вазов е обречен на забвение и дори в театъра носещ името му освен "Хъшове" не знам в последните години да е поставяна друга от драмите му. Ако театъра се ръководеше от отговорни за страната си българи те биха поставили актуалната и днес драма "Към пропаст" но такива няма и пиесата въпреки качествата си остава непозната за публиката. Затова бих се обърнал към всички за които съдбата на България не им е безразлична да четат Вазов и ще стигнат до истината за историята на страната и истината за българите.

За стените и свободата

Ислямът като политическа идеология и практика винаги се е родеел с подобните му тоталитарни идеологии като комунизма и фашизма. И ако някой се обижда от подобни сравнения то това би трябвало да бъдат изповядващите комунистически и фашистки възгледи, защото според приноса си към световната цивилизация комунизмът и фашизмът са на светлинни години пред исляма. Ако приемем, че трите върхови постижения на човешката цивилизация през изминалия 20-ти век са откриването и използуването на ядрената енергия, излизането в космоса и изобретяването на компютъра, то първите две са станали с изключителният принос на немски и съветски учени работили в условията на тоталитарни режими. В същото време единственият принос на съществуващата вече 14 века ислямска “цивилизация” към човечеството са арабските цифри и то не безспорно, защото има сведения че са заети от индийците, както се казва коментарът е излишен…
Има обаче една принципна разлика между исляма и двете основни тоталитарни идеологии. И двете претендират че обществата основани на принципите им превъзхождат останалите и от тази гледна точка всеки емигрант е своеобразен критик на режима и потенциален враг затова и свободното пътуване е ограничено като своеобразен символ на тази политика е построяването на стената между Източен и Западен Берлин.
Ислямските режими напротив не си губят времето да убеждават поданиците си в какви прекрасни общества живеят и не само не препятствуват емиграцията им в страните на неверниците но я насърчават за да ги покорят демографски. В тази политика която се води от десетилетия има и едно показателно изключение и това са палестинските територии около границите на Израел. Тук на палестинците се дават помощи само за да продължават да живеят в бежански лагери. Ако ислямските държави подкрепящи палестинците толкова са загрижени те да живеят в самостоятелна държава биха могли да им отделят територия в която да се заселят. С изключение на Египет всички останали са слабо заселени и имат огромни пустеещи територии които биха могли да послужат за тази цел. Можеха, но очевидно не желаят да го направят, защото главната им цел не е създаването на палестинска държава, а унищожаването на Израел. Основна роля за изпълнението на тази цел е отредена на палестинците като неизчерпаем извор на бойци, терористи и камикадзета. След като се убедиха че в открит военен сблъсък нямат никакъв шанс ислямистите насочиха бомбения си терор към мирното население. В края на краищата Израел би принуден да огради със стена границата с палестинците. И ако преди построяването на стената атентатите бяха ежедневие днес те не са по-чести от която и да е европейска държава. Това е един показателен пример как свободният свят трябва да се защитава от агресията на исляма.
Израелският пример е особено поучителен за България, защото показва как една малка страна с население около 6 милиона може да устои на агресията на която е подложена от самото си създаване от ислямските си съседи, ползуващи се с подкрепата на целия ислямски свят.
Както вече съм предупреждавал ако продължаваме с безхаберната политика спрямо турската заплаха ни очаква повторение на трагичните събития от лятото на 1913 година но с много по-катастрофални последици. И ако тогава Турция ни отстъпва на драго сърце чукарите на Източните Родопи, запазвайки плодородните земи на Източна Тракия то днес тя е готова да се раздели с изостаналия и размирен Кюрдистан като в замяна завладее източна България както направи това със северен Кипър през 1974 г.
За предотвратяването на катастрофата мажем да разчитаме само на себе си. Ако през лятото на 1877 г. със 7 хиляди опълченци сме могли да спрем пълчищата на Сюлейман паша защо днес да не можем да го направим с 30 хиляди професионални войници, стига да са заели стратегическите позиции и имат поне една четвърт от жертвоготовността на предците си.
Изправени сме пред съдбовния избор да бъдем стена пред исляма както по времето на хан Тервел или мост по който да преминат ордите им в похода към Европа какъвто сме били при цар Иван Шишман.

Юлиян Малушев