Силата на разума срещу силите на страха и мракобесието

“Силата на разума” на Ориана Фалачи е книга, която се чете на един дъх и ако трябва да се определи с една дума то това е думата вик. Вик, който трябва да събуди инстинкта ни за самосъхранение от сладкия унес, че след края на студената война никой не заплашва живота и свободата ни.
Проследявайки исторически войните на исляма срещу християнска Европа тя стига до закономерния извод, че тази война никога не е спирала но от 1683г. след поражението при Виена водещата ислямска сила по това време – Османската империя не в състояние да продължи военната си експанзия на стария континент. Поради вкоренения си азиатски деспотизъм мачкащ в зародиш всяка мисъл влизаща в противоречие с ислямските догми империята е обречена и не е в състояние да води повече завоевателни войни.
Откриването на нефтените находища в арабския свят и колосалните печалби от продажбата на нефта стоят в основата на съвременния етап на ислямската експанзия. Сигнал за нея дава арабско-израелската война от 1973 год. Страните износителки на петрол обединени в ОПЕК обявяват ембарго на страните от Западна Европа и те са поставени на колене, принудени да преговарят за подписване на споразумения улесняващи емиграцията от ислямските страни и гарантиращи безпрепятственото разпространение на исляма в Европа. Целите и средствата на новото нашествие са прокламирани открито на срещата през 1974 на страните от Ислямска конференция в пакистанския град Лахор. А те са с непрекъснат приток на имигранти – мюсюлмани да бъде променен демографския състав на населението и след завземането на политическата власт Европа да се превърне в халифат или в Еврабия. От средата на 70-те години на миналия век до ден днешен, тази предначертана цел се следва неотклонно и днес мюсюлманите са най-голямата и най-бързо размножаваща се имигрантска общност в Европа.
Има и нещо с което категорично не мога да се съглася, а именно наивното упование на авторката в Америка която ще ни спаси от исляма, както ни е спасила от фашизма и комунизма. Достатъчно е да припомним, че именно САЩ беше страната която подложи Сърбия на варварски бомбардировки и беше главния фактор за създаването и признаването на измислената мюсюлманска държава Косово на исконна християнска земя (тук си заслужава да се направи аналогията със създаването на Израел – веднага след приемането на резолюцията на ООН по този повод следва военно нападение от всички страни на арабските му съседи включително и от палестинците - тези толкова оплаквани жертви на ционизма, Косово обяви едностранно независимост без решение на каквато и да е международна организация и днес вместо каквито и да било санкции е признато с две изключения от цяла Европа и получава помощи от нея, както се казва коментарът е излишен). Водени от амбициите си да бъдат единствена суперсила САЩ непрекъснато се мъчат да вбият клин между Европа и Русия, като в същото време лобират с всички средства за влизането на Турция в Европейския съюз.
Така че в борбата с исляма Европа трябва да разчита на себе си и на многовековния си исторически опит, какъвто Америка няма. А основния извод от този опит е че срещу исляма християнският свят трябва да е единен. Затова вместо да се чуди как да ограничи зависимостта си от руския газ и петрол Европа трябва да реши как да премахне зависимостта си от ислямския газ и петрол. Защото дори и по времето на комунизма тогавашният Съветски съюз не е прибягвал до петролно ембарго, за разлика от ислямските страни за които желанието да изнудват е било издигнато винаги в ранг на държавна политика, достатъчно е да споменем само нахлуването и вземането на заложници в американското посолство в Техеран и случая със задържането на медиците ни в Либия.
Запада трябва най-после да проумее, че Русия с каквато и военна мощ да разполага никога няма да тръгне да завладява Европа, защото разполага с достатъчно ресурси и територия, за разлика от ислямския свят който живее единствено от продажбите на нефт и когато той бъде изчерпан е обречен на гибел защото няма дори и вода за пиене. Затова и са тръгнали да завладяват континента ни тези вечни завоеватели, а дали пъкленият им план ще успее зависи от всички нас.

Юлиян Малушев