Толерантност или робски комплекси

Два показателни примера от действителността ни разкриват нивото на деградация до което е изпаднал народа ни.
Първият се си отнася до днешния ни премиер, който заедно с Добромир Гущеров търпеливо изчакват във фоайето на крайморски хотел цели два часа Ахмед Доган да приключи забавленията си с проститутки в стаята си в хотела. В третия том от хрониките си Стефан Цанев описва как се е държал Стефан Стамболов с княз Фердинанд при подобна ситуация – свалил е каиша от панталона си и е наложил с него здраво царската особа във ваната. Можем да си представим какво щеше да се случи на дръндарското циганче ако Стамболов беше на мястото на Станишев: не е нужно човек да е с богато въображение за да си представи якия пердах който то щеше да отнесе и през ум нямаше вече да му минава да унижава български министър-председател. Можем да си представим и какво би станало с държавата ни, ако начело непосредствено след Освобождението и стояха хора, като споменатия Станишев или Първанов. Най-вероятно днес нямаше да съществуваме изобщо на картата или ако съществувахме щяхме да сме още разделени на Княжество България и Източна Румелия защото щяхме още да чакаме разрешението за обединение от великите сили и турския султан, както днес чакаме разрешение за пускане на атомните си централи.
Но да не прехвърляме всичко върху управляващите, да погледнем и управляваните за които става въпрос във втория пример изнесен по “Скат”. В българско село в северозападна България българското знаме и знамето на селото са демонстративно изгорени от сина на единственото турско семейство заселило се тук, под толерантния поглед на цялото село.
Откровено казано този случай ме потресе повече от първия той е по унизителен и от случая с ботевата чета при влизането на която по селата всички се скриват и никой не им дава даже и менче с вода, защото тогава сме били под робство и селяните реално са рискували живота си ако турската власт е разберяла че помагат на комитите.
Днес огромното болшинство от медии и обществени институции не желае да си навлича гнева на депесарските властници лицемерно наричайки страха си толерантност. Това е и основната цел на проникващия в цяла Европа ислям да всява страх, който да се представя като толерантност.