Усещайки надигащата се вълна от недоволство срещу себе си с предлагания закон ДПС ще се опита да постави знак за равенство между анти- ДПС говоренето и насаждането на етническа омраза с което всъщност признава, че е етническа партия.
В публичните си изяви лидерите на етническата партия избягват словото на омразата те и без това трудно говорят български и както самите признават: ”ние не приказваме, ние действаме”. Когато разполагаш с достатъчно политическа и икономическа власт винаги можеш да се разправиш с противниците си и без да е нужно публично да ги заклеймяваш. По същия начин както по времето на т.н. “хуриет” в началото на миналия век младотурците са се разправяли с революционерите от ВМРО, които наивно повярвали в прокламираните права и свободи за всички, се завръщат към мирния живот. Някои от тях като Яне Сандански са купени и стават турски шпиони, а другите за разстрелвани един по един от наемни убийци.
Днес последователите на Кемал Ататюрк когото открито величаят като “нашия баща” действуват малко по-рафинирано с противниците си. Те просто се прочистват с икономически средства от депесарските кази и пашалъци. На по-твърдоглавите могат да им устроят катастрофа или някакъв битов инцидент като случайно набиване. Целта е ясна, да бъде държано в страх и подчинение населението от новите дерибеи и всеки който се опитва да им противоречи не го чака нищо добро по думите на Ахмед Юсеин, депутат от ДПС.
Юлиян Малушев
четвъртък, 11 декември 2008 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)